КАК СПАС СЕ БИ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ!

И един януарски ден Спас Гърневски си идва от София и показва на клетите местни журналистчета шлифера си, където на задника му личат два ярки отпечатъка на полицейски кубинки. Навирал се Спас, дето не му е работа, в онези размирни януарски дни на 1997 година и докато каже, че е кмет на Пловдив, изял яки ритници.

И реши в Пловдив да направи театрална постановка на протести. Опънаха една огромна палатка в градинката срещу централата на местната БСП до ЮГ Енерго. Намърдаха в нея студенти, освободиха ги от изпитната сесия, а техният велик протестен ангажимент беше сутрин в осем часа да излязат подути от алкохол и половин час да скандират: Долу БСП!

След това се прибираха в брезентовия си замък на разврата и сладкия живот – до другата сутрин. Приятел – офицер от МВР, ми разказа как вечер им носят тави с пържоли, касетки с пиене, мангизи и марихуана. Да се забавляват децата-протестиращи! И те го правеха – щедро, неограничено, а пък и времето се случи слънчево…

Ала на 4 февруари Първанов предаде БСП. Победа за СДС! И търчи Спас Гърневски към палатката и отдалече вика: Момчета и момичета, победа! Край , взехме властта! От палатката изкачат махмурлии момчета и момичета, подути като китайци и не вярват! Как така победа? Нима този хубав живот ще свърши? Не, няма победа – трябва да има още протести! Няма, победа, крещи отново Гърневски, а хлапетиите плачат – как се оставя такъв живот!

Та така се протестираше бурно срещу Жан.

Стефан Северин