КАК ЩЕ Я КАРАМЕ ОТ ДНЕС НАТАТЪК?

Българските чекмеджета и шкафове са опасна работа, страшна работа! От тях първо изскачат кюлчета, а после – записи с мръсни и потресаващи тайни.

Представяте ли си, щом това нещо с видеото от побоищата по време на протестите миналата година е съхранено, какво друго е унищожено?

Представяте ли си колко прах и пепел са трупани върху истината и как от нея все пак са останали кървави въглени?

За всички, които бяхме миналата година на площадите, беше ясно, че работата е гадна, тъмна и зловеща.

Докато гледах обаче тези кадри, достойни за филма „Апокалипсис сега“, ме ужасиха няколко неща:

Първо – Меката и сякаш синкава светлина пред нощния Министерски съвет.

Второ – Колоните пред Министерския съвет, сякаш оградили някакво нерегламентирано сметище.

Трето – Начинът, по който полицаите хвърляха хората – така се хвърлят животни в екарисаж.

Четвърто – Ударите с подметките на обувките – така се мачкат хлебарки.

Пето – Ударите с палките – така се бият мухи.

Шесто – Абсолютната безпомощност на малтретираните, които не знаеха нито къде са, нито дали са живи.

И най-отгоре на всичко потресът ми идва от тишината. Една година тишина и шикалкавене за ни чул, ни видял.
Как изобщо сме живели с тази тайна, как сме го допуснали?
И как ще я караме от днес нататък?

Николай Милчев