Калина Андролова: ПП не стават – добра идея, шокиращо лошо изпълнение на схемаджии, които ползват лъжливостта като оръжие

„България седи неумело, неумно, а държавниците ни не умеят да защитят националния интерес. Избирателната тълпа гласува емоционално, а не рационалнолно. Един от вариантите след изборите е програмен кабинет, лимитиран откъм време и задачи. Не е най-честния вариант, но не е ясно може ли да има друг. 
ГЕРБ ще направят груба грешка, ако пуснат нефелната формация „Продължаваме промяната“ в обща коалиция. ПП са хора схемаджии, които ползват лъжливостта като оръжие. Много е тежко да се наблюдава този провал на надеждите на  всички наивно протестиращи. Изобщо не твърдя ,че при ГЕРБ всичко е било цветя и рози. Но ако правиш революция и получиш всички надежди, да пропилееш тази енергия с лекотата на мошеник, означава, че не ставаш. Всеки нормално мислещ човек може да прецени кой колко струва. ПП нямат никаква експертиза. Те разполагат само с обвинения, обиди, опорки и заплахи. Уж млади хора, завършили престижни университети, попили малко от западната култура, а виждаме една демонстративна арогантна недодяланост и политическа грубост.
Русия можеше да тръгне по друг път, физическата сила не е достатъчна за глобално значение и величиеОще от самото начало на войната можеше да се подходи с решение за федерализация. Щяха да се пощадят много животи. Украйна е използвана за прокси на америакнската доктрина за глобално надмощие. Те не разрешават на Украйна да се договаря, а й помагат да се сражава, знаейки че Путин няма път назад. Западът счита, че ако Русия придобие контрол над Украйна, то значи тръгва по пътя  на събиране на постсъветското пространство и ще стигне до форма на нов Съветски съюз, който беше огромно чудовище като територия, човешки, военни и природни ресурси. Нека не забравяме, че това масивно чудовище окупира половин Европа и постави марионетни правителства.“

С журналиста Калина Андролова разговоряме по парещата тема на деня – войната в Украйна, частичната мобилизация в Русия,обявена от президента Путин, и нашенските изборджийски нагласи.

Интервю на Таня Анастасова за Liberta.bg

–     Госпожо Андролова, светът очаква развръзката след обявения референдум за Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие, а също и след днешната реч на Путин за обявяване на частична мобилизация в Русия. При утвърдителен отговор на допитването, Русия развързва ли още ръцете си за пълномащабни военни действия и какво ни очаква нас при подобен сценарий?

–    Ако референдумите подкрепят присъединяването на областите към РФ, Путин ще постави началото на конкретен етап от обявяването на войната. С това знаем частично какви са неговите намерения – Украйна поетапно да влезе в границите на РФ. Още от самото начало на войната можеше да се подходи с решение за  федерализация. Щяха да се пощадят много човешки животи. Но истината е, че западните държави не се примиряват с това – Русия да напусне войната с пълна, или частична победа. Те буквално не разрешават на Украйна да се договаря, а й помагат да се сражава, знаейки, че Путин няма път назад. Украйна е използвана за прокси на американската доктрина за глобално надмощие. Западът  се стреми да изтощи Русия и да я набута във вариант на авганистанския колапс от 80-те. Въпросът –  докъде биха могли да стигнат руснаците, търсейки реванш за минали загуби, е доста сложен. Войната на Путин е за политически контрол над Украйна, но не само. Това  е война за възможност за нарастване. Украйна беше обучавана в необратима русофобия, като начин да се затвърди трайно отхвърлянето на бившата руска митрополия. Западът счита, че ако Русия придобие контрол над Украйна, то значи тръгва по пътя  на събиране на постсъветското пространство и ще стигне до форма на нов Съветски съюз, който беше огромно чудовище като територия, човешки, военни и природни ресурси. Нека не забравяме, че това масивно чудовище окупира половин Европа и постави марионетни правителства. Мотивите и на САЩ, и на Русия са много ясни. Колкото до България, ние седим неумело, неумно. Не толкова, че сме пакетирани в ЕС, колкото, че държавниците ни не умеят да защитят националния интерес. Нещата ще се получат постепенно – с революции, с шамари, със заплахи.

–    Поредните избори са след две седмици, а обществото върви натам разединено, обедняващо, ожесточено, разделено с пропаст от политиците. Как виждате резултата – ще се  сглоби ли „бащина дружина“ за управление, след като повечето казват „не с този“ и „с този не“?

–    Зависи от самите резултати. ГЕРБ ще направят груба грешка, ако пуснат ПП в обща коалиция, защото това  ще легитимира трайно като политически субект тази нефелна формация. Има много варианти – един програмен кабинет, лимитиран откъм време, би бил добър вариант. Разбира се, такава подкрепа ще бъде видяна, няма как да не бъде ясно кой подкрепя кабинета. Но може да е добре да се легитимира като кабинет с конкретни, важни задачи. Това ще разпредели отговорност между партиите за решенията в тази тежка ситуация, която ПП ни завещаха. Не е най-честният вариант, но не е ясно дали може да има друг, работещ такъв.

–    Смятате ли, че след започналата проверка от ДАНС за липсващи сто милиона от газовите врътки на ПП, резултатът на тази формация ще е редуциран? Или отново ще сработи любовта на българина към измислени и фалшиви кумири и вечното му примиренчество?

–    Избирателната тълпа гласува емоционално, не рационално. Възможно е част от избирателите да подкрепят отново ПП, което е изумително неприемливо след всичко ,което надробиха. Но, ако ПП не влязат в управлението след тези избори, напролет от тяхната политическа формация-фантасмагория, ще останат само вицовете. Всеки нормално мислещ човек може да прецени кой колко струва. ПП нямат никаква експертиза. Те разполагат само с обвинения, обиди, опорки и заплахи. Уж млади хора, завършили престижни университети, попили малко от западната култура, а виждаме една демонстративна арогантна недодяланост и политическа грубост. Не дори неподготвеност. Неподготвеността звучи приемливо. Това са хора схемаджии, които ползват лъжливостта като оръжие. Много е тежко да се наблюдава този провал на надеждите на  всички наивно протестиращи. Изобщо не твърдя ,че при ГЕРБ всичко е било цветя и рози. Но ако правиш революция и получиш всички надежди, да пропилееш тази енергия с лекотата на мошеник, означава, че не ставаш. Накратко, ПП не стават! Добра идея, шокиращо лошо изпълнение.

–    Имаме ли този път избори без избор?

–    Не споделям политическата апатия и анархистките настроения. Мисля, че трябва да се гласува. Не можем да очакваме, че даден политически субект ще отговаря изцяло на нашите очаквания, на нашия натюрел, на нашата естетика и политически мечти. Но това е реалността. В крайна сметка, ако не понасяш всички, направи своя партия! В момента социалните мрежи и канали позволяват да говориш, да бъдеш видян и пожелан. Говори, опитай се да си лидер, инфлуенсър, пропагандист и прочие! Опитай да си по-велик, по-читав, по-честен от тези, които наблюдаваме. Ако не можеш, значи трябва да се довериш на някой от останалите субекти. Създаването на устойчива партия е изключително сложно занимание за екип от хора. Не е въпрос само на пари или хрумвания, емоции. Мисля, че всеки недоволен може да извърви своя път в някоя от партиите и да усети сложностите. Тогава оценката му ще бъде обективна. Иначе, ако просто гледаме екшъни и псуваме всички, не е сериозно. Истината е, че политиците ни са част  от общия национален пейзаж. Те не са различни. Израстнали са от нашата обща  среда.

–    Социолози казват, че в резултат на честите избори политическата ситуация ще се очисти и избистри и ще имаме, макар и късно, управление, което е работещо за хората. Само че, досега това не се е случило и възниква въпроса – обречени ли сме на корупция и гнет, или сами си го правим? Изобщо, кое точно зависи от нас, щом външни сили редят политическия пъзел в страната?

–    Корупция наистина има навсякъде. Всяка власт клони към контрол върху ресурсите в своя полза. Въпросът е, че механизмите за осветяване и правораздаване трябва да сработват. В много страни са създадени по-фини механизми за контрол на правилата и медиите имат много по-силна власт. Знаете ли, искаме прекалено много. Искаме за 30 години да извървим пътя на обществен растеж, който други нации са вървели с векове. Постепенно ще се получат нещата с революции, с шамари, със заплахи. Аз наистина мисля, че всичко, което се случи с ГЕРБ, беше много оздравително за тях. Вижте как партията се стегна, как показа оздравителна сила, как излезе от забравянето. За тях това беше изключително полезен, направо силно необходим опит. Малко свестяване.

–    Когато говорим за външни сили и Нов световен ред, зависи ли нещо от нас при новата подялба на сферите на влияние в света? Ако отговорът е „не“, не хабим ли напразно обществена енергия в противопоставяне „-фили“ и  „-фоби“ и на голбалисти срещу антиглобалисти? Кой е печелившият от това противоборство?

–    Най-важното в този сблъсък е да имаме знания. Да разбираме какво се случва, а не да папагалстваме опорки, които решават чужди задачи. Затова разговорите по тези теми трябва да продължават. Всички малки държави търпят натиск. Въпросът е до каква степен в този политически марж можеш да защитиш националния интерес, да го намериш вътре, да го поставиш на масата, да имаш смелостта да го заявиш и отвоюваш. Мисля, че представителите на силните държави предпочитат да контактуват с умни хора. Задачи се вършат с хора, които са силни. Тогава имаме договаряне, а не приклякане. По-ефективно е да се договориш, защото умният държавник е устойчив и предсказуем, отколкото да  биеш някого по главата и да го поправяш и дирижираш всяка минута. Това е ужасно уморително и не дава добър резултат. ПП са идеален пример за това, което казвам. Считам също, че Русия можеше да тръгне по друг път, на събиране на своите сили. Тя все още не е подготвена за ролята, за която настоява. Тя бе скандализирана от глобалната арогантност на САЩ да се борят за своята доминация, но физическата сила не е достатъчна за остро, глобално значение и величие. Гледахме този филм със злополучния СССР.

http://Liberta.bg