Кал

В предизборната кампания внезапно нахлу нов елемент – политици ринат кал от къщи, пострадали при наводненията в района на Карлово.
В страна, където безразборната сеч не е нещо невиждано, не са необичайни и наводненията. Когато се скъса стена на язовир, превърнат в рибарник, в общия случай никой не знае чий е обектът и кой го стопанисва, отговорни няма, на оцелелите – честита кал.
Необичайното при последните наводнения е, че за късмет се случиха по време на предизборна кампания – много политици се ангажираха да помагат с каквото могат, обуха гумени ботуши и лично развъртяха лопатите. Ринат кал, бутат бригадирски колички, мъкнат кофи.
Едни им се възхищават, други ги замерят с кал и се възмущават, че си правят популистка реклама, възползвайки се цинично от бедствието, трети обръщат внимание, че с популизъм или без популизъм помощта си е помощ, четвърти напомнят, че работата на политиците е да създадат правила и контрол, които да предотвратят трагедиите и апоКАЛипсиса.
Имаше и реакции на хора, подразнени от това, че ринещите кал политици си правят усмихнати селфита – редно е калта да се загребва с угрижена, намръщена, напрегната или печална физиономия. Но всеки е свободен да се дразни от каквото си иска, тук е свободна държава, само частично потънала в кал.
***
Калта е смес от пръст и вода, тия базови природни елементи. Според Стария завет първият човек Адам е направен от кал, а според трактовката на Вежди Рашидов това е станало още преди Словото. Нека припомним тази знаменита фраза на великия ваятел и да продължим нататък.
„Господ Бог е бил първо скулптор. Нали все пак преди словото, преди началото е сътворил човека от кал. Все пак ми е бил колега“ – каза някога Рашидов.
Колкото за „преди словото, преди началото“ – не е точно така според Библията, но за калта Рашидов е в пълно съгласие и съвпадение с тази Голяма книга.
Според шотландския национален поет Робърт Бърнс момата е по-приятно създание от мъжа, затова поетът е написал една песен във възхвала на това нежно същество. В тази творба Бърнс изрежда различните достойнства на момата и накрая казва, че Господ създал мъжа за проба и мостра, и чак след туй си показал майсторлъка, когато направил от Адамовото ребро момата.

Творецът пипна кал веднъж –
такъв Му й занаята:
за проба Той създаде мъж
и чак след туй момата!

Политиците, които са нещо като полубогове или полупроводници на божията благодат, вероятно се опасяват да ринат кал, за да не създадат погрешка някой нов Адам. Това е напълно разбираемо, Земята бездруго е пренаселена.
А в трета глава на Еклисиаста е писано, че „всичко отива на едно място, всичко е било пръст и на пръст ще стане“.
За това също са писани някакви такива стихове:

От кал е създаден човекът
и даже големият пръст
ще падне и лека-полека
отново ще стане на пръст. 

Старославянската дума калъ е останала в почти всички славянски езици с това значение – кал, тиня.
Кой знае защо обаче на руски същата дума значи друго – кал, това е веществото, което Путин снася в специалния си куфар. Тоест кал на руски е народното название на екскремента.
Затова в руския свят замерянето с кал е още по-радикално занимание, отколкото у нас.
Произходът на думата е праиндоевропейски и според речника на Фасмер калта е родствена с някаква древноиндийска дума kаlаŋkаm, която значи „петно, позор“. Явно от дълбоката древност съществува връзка между калянето и позора.
От друга страна – с лопатата в калта човек се заКАЛява.
***
Съществува българска поговорка – от кал да е, Иван да е. Обикновено се казва на Ивановден и винаги ме е озадачавала.
В старите български традиции пък има чалъм, когато искат да разхубавят някое име, да му турят отпред гръцкото kalos – Калоян (хубав Иван), Калопетър, Калиман (Калорифер!). Гръцката kalos обаче няма общо с тукашната кал и от нея забъркват само приятни словосъчетания като например калокагатия – любов към красотата, идеалът за хармонично развитие, съчетаващо нравствена и физическа хубост.
А когато късаме политически, дипломатически или лични връзки, казваме: разваляме калимерата!

https://www.segabg.com/