„Като нямат хляб да ядат фурми“ или как властта доведе народа до крайно отчаяние

Всички бяхме наясно, че кризата с коронавируса ще има и тежки социално-икономически последствия. И точно в такива кризисни моменти си проличава колко ефективна е една система и колко адекватни са управляващите.

Преди седмици властта ни каза, че скоро ще сме „в Ада“. Те визираха ситуацията от гледна точка на чисто здравните измерения на кризата с коронавируса. Е, прави бяха! Наистина сме „в Ада“, но не точно този, за когото те говореха.

Към настоящия момент десетки хиляди българи са останали без работа и препитание. Много повече са пуснати в неплатен отпуск. Дребни и средни бизнеси фалират, а на всичко отгоре няма никаква идея как да се помогне и на хилядите наши сънародници, които се прибраха от чужбина.

Една от тях беше и 31-годишната Дияна Д., майка на 4 годишно детенце, която се е прибрала от Германия по призива на управляващите ни, само за да завърши живота си със самоубийство от отчаяние в резултат на липстата на всякаква перспектива за най-елементарно оцеляване на нея и детето й.

Само преди малко повече от седмица, навръх най-светлия християнски празник във врачанско село се самоуби отчаян мъж, баща на три деца.

Вчера, когато преглеждах новините прочетох и за друго самоубийство, на останал без работа сервитьор.

Това не са изолирани случаи на луди хора, както най-вероятно ще се опитат да ни ги представят. Това са последствията от отчаянието и безизходицата, в която стотици хиляди българи са тикнати.

Ясно е, че мерките срещу коронавируса са важни и животоспасяващи, но каква полза да се опазим от пандемията, ако хиляди измрат от глад?

Впрочем, на фона на новините за масови самоубийства и отчаяние сред българите, се появи и друга прелюбопитна новина. Монополистите от ЧЕЗ искат увеличение със 70 % на нощната тарифа на електроенергията.

Много е интересно как десетките хиляди безработни, стотиците хиляди с намалели доходи или тези, които са в уж „неплатен отпуск“, ще плащат повече от двойно по-високи цени за ток. Разбира се, няма как да виним ЧЕЗ, защото капиталът не може да върви против природата си, която го подтиква към все по-голяма печалба. Но какво да кажем за КЕВР?

Предстои да видим дали държавният регулатор, а иначе казано управляващата ни в момента клика, ще изпълни желанието на ЧЕЗ. Ако го направи, това ще е само поредното доказателство, че настоящите властови органи и представители съществуват само, за да задоволяват определени частни интереси.

Това, което управляващата коалиция и частниците не отчитат в уравнението си е народът.

Знам, че властимащите, особено настоящите, не обичат да четат кой знае колко исторически трудове, но в този момент е хубаво да си припомнят за Френската революция през 1789-та, когато гладните парижани щурмуват Бастилията. Тогава кралица Мария Антоанета казва прочутата фраза отнасяща се до гладния народ, а именно „като нямат хляб, да ядат пасти.“ Подобна неадекватна реакция имат и управляващите среди в гладния, военен Петербург през 1917-та година. Това води до две революции, едната от които оставила белега си на човечеството до ден днешен.

Неотдавна един български министър в духа на Мария Антоанета, най-нагло се подигра с народа и предложи на нуждаещите се да се раздадат фурмите, които получихме вместо реална помощ от една арабска страна.

Добре би било, ако управляващите си припомнят една друга историческа фраза, за онези, които „няма какво да изгубят освен своите окови.“

Всъщност не е нужно да се връщаме и толкова назад в историята. През 2013-та година в резултат на мащабните протести за електроенергията, правителството на Борисов подаде оставка. Тогава ексцесиите слава Богу, бяха почти избегнати, защото премиерът с големия си политически нюх бързо усети накъде духа вятърът. През 2020-та кризата обаче, ще е много по-страшна, тежка и взривоопасна. Дано управляващите разберат, че поне в този случай, интересите на българския народ са и техни интереси. А ако те не го разберат, дано опозицията да види златния шанс, който има, за да даде надежда и алтернатива на българите. Именно сега, без излишна истеричност, тя трябва да формулира една алтернативна визия за оцеляването ни през кризата, която да се основава не само на нападки срещу управляващата коалиция, но и на визионерство и реален досег с българските граждани. Стотици хиляди извън традиционния електорат на опозицията, биха могли да я подкрепят, но за целта трябва да се покаже политическа зрялост, целенасоченост, адекватна риторика и най-вече, реалистична спасителна програма.

Днес улиците на България са тихи, но ако това убийствено положение продължава, виковете на недоволство ще отекнат и в най-заглушените кътчета на Министерския съвет. Защото един отчаян, озлобен, стресиран и гладен народ е страшно нещо. А още по-страшен става, когато не вижда никаква перспектива или изход!

Симеон Миланов

https://pogled.info/

loading...