Кентървилският призрак

Госпожо със звънчето! Вий уверихте парламентаристите, че народната воля била да бъдем в НАТО заедно с македонците, пардон със северномакедонците, за да си живуркаме безпроблемно. “Да, ама не”, казваше Петко Бочаров, за когото журналистическата колегия се сети неотдавна, което бе хубаво, защото човек е жив, докато се сещат за него. Тепърва ще се сещат за предсмъртното предупреждение на Красимир Узунов – Поручика, че ще си патим от Преспанското споразумение за преименуването на Македония.

Както написал Оскар Уайлд за англичаните и американците, ние с македонците ще бъдем “Две нации, разделени от техния общ език”.

Две думи за езика:

Вий спомняте ли си, госпожо, как Висоцки пееше:

“Товарищ Сталин, вы большой ученый,

В языкознанье знаете вы толк,

А я простой советский заключенный,

И мне товарищ серый брянский волк.

Помните ли как Тончо Жечев предупреждаваше: “За Македония каквото и да кажеш, все ще сбъркаш”.

Но на! – Сталин не сбърка, разчитайки на езикознанието. Защото противниците на Преспанското споразумение имат fallback position. Резервна позиция. Езиковата. Тя не се превзема с народна воля.

Вестник “Народна воля” излизаше в Торонто, който беше най-големият град в Канада, когато в Америка не излизаха вестници на български или на македонски като “Народна воля”. Забавно ми беше да чета броевете, които университетският преподавател Виктор Шаренков беше донесъл от Америка. Той не знаеше на български или на македонски се списва този вестник, но знаеше думи, които не знаех. Например “топли кучени” значело hotdogs. Някой си Джордж, арнаутин от Македония… апропо: арнаути им казват турците и гърците, американците казват, че арнаутските чушки са по-люти от мексиканския сос тобаско. Не вярвам на кулинари. Радиокулинарка обясни, че руската салата дошла у нас с белогвардейците, но руснаците я наричат “оливие”, приписвайки я на французите. Ала французите я наричат macedoine – “македонче”, защото тя е майонезена мешавица от всякакви неща, както Македония е мешавица от всякакви националности. Забъркваш майонезата с дървена лъжица в порцеланова купа. Жълтък, олио и въртиш лъжицата по часовниковата стрелка, а завъртиш ли я обратно, майонезата се пресича, знам го от личен опит. Та да си дойда на думата: Джордж, арнаутинът от Торонто, канеше чрез вестник “Народна воля” другите работници имигранти да не ядат “топли кучени” на излизане от “планта” (the plant, завода), а да дойдат направо в неговия двор на пикник с барбекю, защото той дава “хаусорминг парти” за новата си къща със седем “румчини” (rooms, стаи). В Торонто македонците измислили техен език далеч преди Москва да ги обяви за нация, отделна от българската с/заради отделен македонски език…

Когато Кеворк поведе телевизионен екип в Рим при легендарния Ванче Михайлов, колата закривуличи нагоре към къща на баирче между дървета така подкастрени, че все от някой прозорец виждат приближаващите се.

Ванче беше вече старец. Правеше гимнастика в кревата. Стана и се ръкува с всеки от нас. Твърдата му ръка стисна до болка моята, отмаляла от носенето на тежката Nagra IV-STC за звукозапис (тонрежисьорът се бе натоварил още повече). Кево разговори Ванче както той умее…

С девет смъртни присъди Иван Михайлов Гаврилов е български революционер, водач на националноосвободителното движение в Македония, Вътрешната македонска революционна организация. Според западното разузнаване – най-смъртоносната тайна организация в света. Кеворк го “кеворкира” на тази тема.

– Ние наказвахме враговете и предателите – отсече Ванче. Не каза пращали ли са му $8 хиляди годишно македонците в Америка; тези сведения на ЦРУ още не бяха разсекретени. Намеси се госпожа Вида, която се грижеше за Ванче и за домакинството му:

– Ще изстине!

Седнахме около масата. Тя вдигна капака на овалния глинен гювеч. Не беше изстинал, пускаше пара.

– Много вкусен македонски гювеч, – похвали я операторът на награта, когото ние наричахме “звукорежисьор”, а американците просто sound engineer. Ванче го сряза:

– Момче, има само български гювеч ! – Така го каза, че разбрах защо навсякъде треперели от Ванче с пушка през рамо на младини.

Кеворк взе забележително интервю, но с лош звук. Заплеснахме се да слушаме и се завъртели обратно стрелките на потенциометрите на награта. Хем знаех, че майонезата се пресича, когато завъртиш обратно.

Измама и лъжа е, госпожо, че ще си живуркаме заедно с македонците. Ние ще бъдем “Два народа, разделени от общ език”, както написал за англичаните и американците Оскар Уайлд в повестта “Кентървилският призрак” (The Canterville Ghost, 1887).

”We have really everything in common with America nowadays except, of course, language“. Тези думи се приписват също на Дж. Б. Шоу, на Уинстън Чърчил и на много други плагиати.

Лорд Кентървил извършил убийство, душата му не намерила покой, призракът му, окован в ръждясали вериги, бродел в къщата, докато я купил американец и така започва повестта на Оскар Уайлд “Кентървилският призрак”. И свършва моята писаница.

Димитри Иванов

http://segabg.com