КЕРВАНЪТ НА МОШЕНИЦИТЕ

В средите на воините винаги е валидно едно правило : – „Честта може и да не носи сила, но печели уважение. А уважението носи сила.“

Имам не малко познати, които влагат много емоция в многообразието на партийната ни палитра и никога не съм разбирал надеждата им за по-добро бъдеще, основано на партийна основа.

Да, партийната принадлежност позволява на едни да се замогнат, да се устроят на някой пост, да просперират в очите на тълпата, но рядко е помогнала на някой да израсне духовно.

Обратният процес за съжаление е по-срещан. Човек с видими способности в определена професионална сфера, с открояващ се културен и духовен потенциал, подлъган или изкушен да се втурне в партийната вихрушка, изведнъж  загубва присъствието си на открояващ се колос във времето.

Ясни бяха утопичните очаквания на голяма част от наивниците, които смятаха, че Корнелия Нинова ще напусне коалицията след гласуваното „За“ на военно-техническата поддръжка за Украйна.

Йезуитското поведение на депутатите за пореден път показа, че БСП с нищо не се отличава от останалите политически шарлатани.

Зависимата ни политика няма как да се определи като лява или дясна. Тя винаги е политика на келепира. Вие си я делете, както искате.

Керванът на мошениците ще си върви, необезпокояван и ще издига за наивниците какъвто флаг им е по сърце – днес ляв, утре десен.

Някои смятат, че БСП си направи харакири с поведението и решението, което се взе вчера в парламента.

Не дами и господа, няма как който и да е политически субект у нас да си направи харакири.

Идеята на т. нар. „сепуко“ е да покажеш чистата си същност.

Харакири е своеобразен символ, представящ невинността и чистотата на вътрешен свят, на постъпка, на действие, което е било продиктувано от дълг в служба на доброто, на справедливостта, на достойния живот на дните.

Да виждате нещо подобно в представителите, на който и да е политически субект през последните години?

Нещо повече, за харакири е необходимо присъствието на т. нар. „Кайшаку“.

Няма харакири без „Кайшаку“.

В ролята на „Кайшаку“ обикновено е най-близкият по-сърце човек на този, който е поел дълга и отговорността да си направи харакири.

Това е най-доблестният мъж, твърде често най-близък, ползвал се с пълното доверие на този, който отстоява честта си.

Ролята на „Кайшаку“ е била да облекчи болезнената агония чрез мигновено обезглавяване на този, който е имал кураж да живее достойно и да докаже по този тежък начин чистотата на дните си.

Предвид на това и дума не може да става за харакири.

А желаещи политически мераклии и симпатизанти, готови да обезглавят, който и да е партиен опонент, колкото искаш.

Особено много са по кафенетата или след една ракия вечер, на масата, пред синия екран.

Нищо, че в разбирането си за „Кайшаку“, те ще вложат примитивната си представа, че става дума за един обикновен главорез.

А тук, на Балканите, исторически, това не е нещо, което да не е познато.

Не знам дали ръководството на БСП си дава сметка, какво се случва след всичко това.

Жалко за една столетница, която вместо хранител на мъдрост и справедливост се оказва, че е линеещ угоднически субект, отдавна разделил се и предал съвестта на предците си.

Когато идеята отстъпи място на размаха на парите, социалистическите въжделения са приключени, уважаеми.

А тези въжделения са приключени далеч преди промените.

Затова сега ще се берат последните изгнили плодове на съществуванието ви.

Защото вие не сте социалистическа партия.

Взимате субсидии за такава, но не сте социалистическа и с нищо не се отличавате от останалите „юначни“ парламентаристи.

За вас Господ са парите.

И не е нужно да демагогствате за национален интерес, за социално равенство, право на здравеопазване и безплатно образование за всеки български гражданин.

Няма нужда…

То и театърът ни вече не е този, който беше. А политиката ни, не е достойна дори и за театър.

Ще ви напомня Павел Вежинов, неслучайно избирам него за всички уважавани парламентаристи от БСП:

– „Докато има пари на този свят, хората все ще си остават нищожни и дребни като тях, както и да се пребоядисват.

Парите нямат свое лице и свой образ, стават като човека, който ги носи.

Има мръсни пари, има нищожни пари, има жалки пари. А има и пари, които не струват нищо… “

Колкото и пари да спечелите, каквито и облаги – лични и политически – да смятате, че сте постигнали, вие загубихте.

Загубите нещо, което никога се не връща.

И за финал пак в духа на Вежинов ще ви напомня, да не забравяте:

– Разумът все пак намира някакъв начин да се бори със злото. Колкото и да е силно.

Но чувствата не могат, те просто умират…

Човек може да излъже себе си, да излъже друг, но няма как да излъже съдбата.

Та съдбата затова е съдба.

Останете си със здраве!

Мир и окичени със здравец, орех и цвят от ябълка, предстоящи празници ви желая.

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС

afera.bg