КИРИЛ ПЕТКОВ ДА СЪБИРА КАПАЧКИ ЗА КУВЬОЗИ, НЕ ЗАПЛАТИ

Днес си мислих за десетките, не, стотиците хиляди деца, които се нуждаят – и ще се нуждаят от , кувьози, за да проплачат за първи път. Да оповестят на света, че, ето на, ние сме тука и носим нови идеи за света, които ще променим.

Не Кирил Петков и мафия, тези непроплакали деца, заради които хората събират капачки. Дори не заплати, защото в България се събират заплати за оръжие, не дори за останалите сираци деца на Украйна. Събират се пари за оръжие, за да може с него да бъдат избивани останалите за кратко родители на бъдещите сираци.

Да дадеш заплатата си за оръжие е равносилно на това да я дадеш за наркотици. Защото това са най-печелившите клонове на престъпността…

Да сте видели Кирчо, Асен, Лорер, Събев да излизат от заседанията на Министерския съвет с капачките от бутилките вода, които стоят пред всеки от тях на всяко заседание.

Кирил Петков го видяхме да се разхожда в Европарламента с чаша уиски в ръка, но с капачка от бутилката с газирана вода към уискито не го видяхме.

Представете си как стиска в ръка скъпоценната капачка и обяснява на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, че тази капачка ще я занесе в първата си родина (щото той има и втора родина, а първата му родина се оказа и трета), за да помогне на децата да проплачат – защото за сто дни родителите им проплакаха от него. Ако бе призовал вместо за оръжие да се дарят заплати за кувьози Но това е цинизъм. Какви кувьози, какви пет лева… Друго си е да се събират пари за оръжие, нормално е за момченце, което, като порасне иска да стане войник. Все пак, това му липсва, няма за какво да си говори с батковците.

А капачките… Можем да му ги събираме. Помните ли онези стрелбища по лунапарковете в нашето детство. И онези орехчета и капачки от лимонада, които се движеха пред нас и като уцелиш ти дават или цигарена дъвка, или цигара „Фемина“ – такава една цигара изпуших в първи клас при стрелба в такава капачка. Но сега са други времената, да оставим младите да се намечтаят… Да си поиграят на войници – според Хьойзинха в “Homo Ludens” дори войната е форма на игра. Как беше – „Играещия човек“… Но тука иде реч за „Заиграващия човек“. Дали пък това не е последният писък на еволюцията, преди да се самоунищожи човечеството…

Но дори тогава Кирил Петков ще ни призове да съберем по една заплата – и без това за какво ни е тази заплата на онзи свят…

Христо Стоянов