Кирил Петков и Асен Василев допуснаха дискредитация на промяната

Медиаторите от „Продължаваме промяната“ трябваше да покажат радикална принципност и да реагират на това, че част от партиите им изпратиха на преговорите за коалиционно правителство лица, които е повече от ясно, че няма как да се асоциират с промяна. Кирил Петков и Асен Василев чисто и просто бяха длъжни демонстративно да откажат да водят дискусия с някои от пратениците на БСП и „Има такъв народ“, които принадлежат на старото в българската политика. Някои от въпросните личности принадлежат даже и на миналия век и съвсем нормално и очаквано в социалните мрежи има изобилие от недоволство срещу реабилитацията и легитимирането на такъв тип хора.

Да, всички подчиняващи се на разума хора разбираме, че е нужно редовно правителство и работещ Парламент, за да се случат някои от спешните и някои от дълго бленуваните промени във функционирането на държавата. Това обаче не бива да се случва на цената на легитимацията на хора, които са се доказали в обратното на позитивна промяна, и струва ми се – имаше как да се избегне. Разговаряйки си благо с хората, които ще бъдат изредени в следващите редове, промяната бива дискредитирана включително от хората, които се обявяват за нейни носители – Кирил Петков и Асен Василев, и си личи, че са силно амбицирани да я постигнат.

И в двата случая има риск ГЕРБ да бъдат най-малко върнати в дневния ред, а в по-лошия случай и във властта. От една страна заради евентуална неспособност да се състави правителство за трети пореден път, а от друга – защото като силен аргумент ще изкарат реабилитацията на компрометирани кадри. Особено от БСП.

На първо място много негативно впечатление направи фактът, че осъденият през тази година Румен Овчаров и принадлежалият към комунистическите тайни служби Таско Ерменков, бяха част от преговорния екип на БСП в сектор „Енергетика“.

Приемам реалността, че БСП не искат да скъсат с миналото и изпращат Ерменков, но, дявол да го вземе, Овчаров е човек с присъда!

В същото време в преговорите за сектор „Икономика“ бе Румен Гечев. Секретен сътрудник „ЕКОНОМОВ“ на комунистическата Държавна сигурност и човек бил част от злополучното правителство с премиер Жан Виденов. Освен това професорът Гечев, който е преподавател в УНСС, бе депутат в редица парламенти, а приносът му за българското законотворчество е доста неясен. Не е допустимо човек с такава визитка да е на преговори за промяна.

Черешката на тортата от страна на БСП бе участието на Емилия Масларова в диалога на тема „Труд и социални грижи“. Масларова не само че е бивш министър в тази сфера и в този смисъл е далеч от промяната, но е трудно да се каже, че нейното име е чисто. Доскоро тя беше подсъдима за престъпления по служба и длъжностно присвояване в особено големи размери по време на министерстването ѝ, но прокуратурата се отказа от делото. А като елемент от делото ѝ няма как да не споменем, че основният свидетел срещу нея беше пребит, като преди това той е заплашван да не дава показания, но в последна сметка го прави.

Критика просят и от „Има такъв народ“. На преговорите за ресор „Енергетика“ един от техните представители също е с принадлежност към комунистическата Държавна сигурност – става въпрос за Иван Хиновски, агент Хабов. Още повече, че Хиновски е заемал няколко и все важни постове в енергетиката в годините назад. И не че той е виновен за състоянието ѝ, но неговото участие, дори само в преговорен екип, също отнема съдържанието на думата „промяна“.

И на предпоследно място, далеч не по по важност. Моите уважения към проф. Николай Радулов, добър експерт е, но от 1981 година той е бил разузнавач към софийското МВР в отдел „Държавна сигурност“. След идването на демокрацията е секретар на МВР, така че пак става дума за човек, принадлежащ на миналото в политически план. Но за сметка на това той бе на разговора в сектор „Вътрешна сигурност“, като ИТН го налагат като основен свой кадър в тази област.

Ако проф. Радулов има добри намерения и иска да помага, нека го прави зад кадър, защото в България е време да скъсаме с миналото, за да можем едва сега, 30 години след 10 ноември, да направим първи стъпки към цивилизоваността във всеки един неин смисъл.

Абсолютно същото може и трябва да се каже за ген. Атанас Атанасов от „Демократична България“. Това е човек, който е бил прокурор по времето на комунизма, а след това е „играл“ различни роли в т.нар. преход. Промяна и ген. Атанасов са две напълно несъвместими неща, както е при гореспоменатите негови колеги.

fakti.bg