КИРО И „ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА“

Спомняте ли си кой е Мирослав Иванов. Мирослав Иванов сега е заместник председател на Народното събрание. Преди това обаче е никой. Толкова никой, колкото и Кирил Петков беше никой. Как се качи по политическата стълбичка Мирослав Иванов. Не помните ли. Той слизаше и се качваше първо по стълбите на автобуса. Слизаше пръв от задната врата и се притичваше до предната, за да поздрави бъдещия премиер с „Добре дошъл“ в населеното място. Така се създаваше илюзията за всенародно посрещане. И така – във всяко населено място. От задната врата слизаше, а после посрещаше човекът, който после стана Просто Киро.

Имаше един филм за Тодор Живков. Филмът се казваше „Човек от народа“… Кое ме подсети за Мирослав Иванов. Мислех си да днес, че е изолиран случай, а не стратегия. Мисленето не е добър помощник и съветник. Защото това е стратегия на ПП ПП. Се оказва.

Вчера Човекът от народа Просто Киро е пътувал сам с правителствения фалкон, за да се посрещне във Варна. Точно така – да се посрещне във Варна. Защото се качил в него, пристигнал във Варна и излязъл от летището с моряците от кораба, които били докарани със „съседния самолет“… И оставил впечатлението в посрещачите, че той, освободителят, човекът от народа

Просто Киро е пътувал с освободените. А той просто е приложил старата партийна тактика. Слизаш от единия самолет и се… самопосрещаш. Слизаш като Премиер, но се самопосрещаш като освободител…

Това в психиатричните практики се нарича „шизофрения“… Шизофренията е раздвояване на личността… Но Просто Киро не е личност. Той е стратег. Та, за шизофренията пише в учебниците по психиатрия, а за Просто Киро пише в „Приказка за стълбата“…

И за Миро там пише… И за онази буля, дето дефинира Киро като Простото…

Христо Стоянов