,,Когато вярваш“…

„В този празничен ден, си мисля, че вярващите хора са много по-сплотени. Освен вяра, освен надежда, религията дава и правила, който правят живота ни доста по-пълноценен и дори ако искате – по-лесен.

Тези правила са общочовешки – те засягат въпроси, които са свързани с ежедневието, отношенията между нас, мислите, чувствата, постъпките.

Преди всичко, християнството е религия – приятел. Приятел на всички хора по света, каквато и да е тяхната вяра. Християнството е милосърдие и вяра в способността на човека да остане добър.

Не случайно хиляди християнски мисионери са изгубили живота си в далечни и непознати кътчета на света. Един истински християнин никога не може да намери аргументи за война, тероризъм или да търпи несправедливост.

Чрез християнството се е налагало знанието, азбуката ни дори, паметта ни. Никога не трябва да забравяме, че първата буква от азбуката ни, е била кръст – „аз“.

В днешния свят обаче, придържането към нормалността на човека е изключително сложно. Сред толкова много материални стремежи у всеки от нас, сред толкова силно раздуване на егото и собственото „аз“ чрез социалните мрежи, е много лесно да опостушим живота си.

Августин Блажени е казал, че „чудото противоречи не на законите на природата, а на нашата представа за законите на природата“. Тоест, нашата представа за света е ограничена до ограниченото ни познание за нещата.

Тоест, има сложни представи, и не чак толкова сложни представи. Ценното на вярата е, че дава духовните и моралните рамки, за да живеем нормално и щастливо, с мисъл за семейството, близките, приятелите и ближните си. Няма значение кой колко е учил, знае или си мисли, че знае.

Ценното на вярата е, че не винаги задължително трябва да означава религиозност. Вярата може да е нещо индивидуално, нещо лично.

Ако ще мислим основно за храна, пиене и вещи – по какво ще се различаваме от автомата за храна в офиса? Пуснеш му стотинка, даде ти вафла. Яйцето символизира пещерата, в която Христос Воскресе, а не промоцията – кора с трийсет яйца за 4,80.

Понякога е време за молитва, а не за узаки. Смисълът е разкаянието, което започва с прошка. Да помислим малко за нас, за нашите близки, за обществото ни, за света.

Не е страшно ако сме попаднали в задръстване на път за Гърция, а ако попаднеш в задръстване в собствените си представи за света и живота.

Отговорите на важните въпроси идват от вярата. Тя оставя отпечатъка в душата ни. И тогава, дори и печатът върху агнешката плешка не е от такова значение.

Светослав Иванов

http://btvnovinite.bg