Когато пропастта под нас е единствения изход

 

Всички имаме своите страхове. Понякога те са дълбоко вкоренени травми от миналото ни, друг път се крият в неща, до които невидимата нишка на живота ни, все още не е вплела своя възел. Всички ние тихо или яростно се борим с тях и се опитваме да избегнем през целия си живот. До момента, в който животът ни отвежда до пропастта и ние, застанали на прага й, имаме само два избора-да се предадем пред страха или да скочим. Но какво ни кара да скочим? Рядко ще срещнеме човек, който да ви каже, че се е преборилс най-големияси страх, защото е страдал от излишна смелост. Или е имал повечко свободно време. Ако попитате някой „добре, бе, как се изправи срещу страха си“, най-вероятно ще чуете, че единственият начин да преодолееш уплахата си е като си застрашен от по-голям страх. А животът е странна птица и когато ни види да се запъваме над бездната, разтваря една още по-голяма зад гърба ни. И човек, за да не бъде погълнат, скача.

Сигурно това си е мислила 14 годишната Цюан Хунчан, когато в онзи августовски ден е вървяла към десетметровия трамплин пред милионите очи, устремени към нея от всяко ъгълче на света. Сигурно нито шума от трибуната, нито по-големите от нея състезателки, нито височината, от която е трябвало да скочи, са били нейната бездна. Нейната бездна кротичко и застрашително тихо е вървяла след нея , притискала я  е и й е давала смелост да върви напред. Нейната бездна лежи осакатена на бедния селски креват в родното й село, помляна от кола няколко години преди това. Нейната бездна е безпаричието и невъзможността за лечение, които заковават майката на Цюан на това легло. Нейната бездна я дърпа към олимпийското злато, но не за да го окачи на гърдите си, а за да го осребри в живота на майка си.

Когато младата Цюан заизкачва стъпалата към трамплина, нейната бездна върви подир нея. Горе, от върха, от който на мнозина им се върти свят,Цюан носи света в себе си, здраво стиснала го в юмрука си. Бездната й я следва безропотно по петите. И там на прага на една друга бездна Цюан поглежда надолу и знае, че там е нейното спасение. И скача.

Скача като 14 годишното бедно селско момиче Цюан и изплува като олимпийската шампионка по скачане на трамплин. Скача като едно младо момиче, преследвано от най-големия си страх, за да излезе изпод водата пред очите ни една жена, постигнала немислимото – преборила страха си. Скача, за да покаже на нас и на целия свят, че отвъд страха се крие само спасението.

Спасение на един скок разстояние.

Персефона Коре

https://www.facebook.com/hkoemdzhieva