Кога безсънието е знак за психичен проблем?

Д-р Цветеслава Гълъбова е директор на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“. Завършва Медицинския университет в София през 1992 г. и УНСС през 2006 г. От декември 2014 г. е национален експерт по психиатрия на Българския лекарски съюз.

  • Само будуването от любов не е мъчително за нас
  • За да заспи лесно детето, са нужни режим и „ритуали“

Качественият сън е един от най-важните елементи на здравето за всеки човек, независимо от възрастта. Той осигурява почивката на организма, играе важна роля в процесите на метаболизма, хормоналното равновесие, имунитета, растеж и съзряване на мозъка по време на парадоксалния сън и въобще цялостното пълноценно функциониране. Влияе на нашето психическо и физическо състояние.

Продължителността на съня обикновено е между 6 и 8 часа на денонощие, но варира в рамките на 4-10 часа, а при някои хора и повече.

Сънят е комплексен и активен процес, който заема като продължителност около една трета от живота ни. На пръв поглед той изглежда с хомогенна структура – ние просто спим, имаме ограничена двигателна активност и сме с намалена реактивност спрямо външни стимули. Със специален вид изследване – електрофизиологично, е установено, че сънят протича в 4-5 цикъла от по час и половина до два. Според критериите на това изследване

  •  се различават три вида състояние

– будно, сън с бързи очни движения /REM-сън/ и ортодоксален сън /NREM-сън/.

Предвид изключителната важност на съня за нашето цялостно пълноценно функциониране е препоръчително при нарушения да потърсим помощ от специалисти. Нарушенията на съня, когато не са епизодични и/или свързани с конкретни проблеми могат да бъдат симптом на различни заболявания. Качеството и количеството на съня се определят и от възрастта – известно е, че възрастните хора спят по-малко, приема на медикаменти, алкохол или субстанции с психотропнто въздействие, наличие на заболявания на ЦНС, наличие на болки, синдром на неспокойните крака, генетична предопределеност.

Едно от най-честите оплаквания, свързани със съня, с което пациентите посещават лекаря, е инсомнията или безсънието. По литературни данни около 15-45% от хората съобщават за този проблем. Хроничната инсомния засяга около 15% от общата популация. Безсънието представлява нарушение на съня по отношение на започването, поддържането и продължителността на съня при осигурени оптимални условия за това. Безсънието може да бъде първично и вторично. Първичните инсомнии са няколко вида – парадоксална, адаптационна, психофизиологична, поведенческа инсомния в детска възраст. Вторичните инсомнии може да бъдат и/или са симптом на психични заболявания – най-често, но и на вътрешни и неврологични заболявания, при злоупотреба с различни медикаменти.

Най-често срещаната първична инсомния е адаптационната. Тя обичайно е кратковременна и е свързана с някакъв стрес или промяна в условията на живот. Към този вид безсъние принадлежи и едно много хубаво и липсващо в учебниците безсъние – когато сме влюбени и

  •  обектът на любовта ни отнема като с вълшебна пръчица съня

от клепките. Това безсъние, особено когато любовта ни е споделена, не е мъчително за нас. След такива нощи, въпреки безсънието, се будим бодри, отпочинали и окрилени.

Друг често срещан вид безсъние е това, дължащо се неподдържане на правилен цикъл сън-бодърстване. Това се случва най-често при хора, чийто професионални задължения налагат да не се съобразяват с биологичния си часовник. Тогава често се употребяват стимулиращи напитки през нощта, стресът и напрежението са големи по време на работа и не може да се постигне пълноценно възстановяване с голямо количество дневен сън. Възможно е при дълго практикуване на такъв вид работа да се стигне и до невротични психични разстройства.

В детската възраст се наблюдават често поведенчески инсомнии, които се дължат на начина, по който детето е научено да заспива – с биберон, храна, гледане на телевизия, на светната лампа, без установени часове за лягане и т.н. Поведенческите инсомнии не са заболяване, нито симптом на такова, но често се споделя като проблем от родителите. Този тип безсъние не налага лечение, а промяна в режима и „ритуалите“ при заспиването на детето, което понякога изисква много търпение и постоянство от страна на родителите и другите близки.

Един специфичен вид безсъние, срещащ се при около 5% от всички пациенти с инсомния е

  •  парадоксалното безсъние

При него основното оплакване е от тежко безсъние, като отсъстват обективни промени в съня и дневни нарушения, които да съответстват на съобщаваното от пациентите. При този тип безсъние те често твърдят, че спят много малко или изобщо не спят.

Вторичното безсъние може да е симптом на различни заболявания – психични, вътрешни, неврологични. То може и често съпътства остри и хронични болки, деменции и т.н. Безсънието е основен симптом при редица психични заболявания – невротични и психотични разстройства. При тежките психични разстройства /психози/ често пъти безсънието е от първите симптоми на влошаване на състоянието, още преди да се разгърне цялостната клинична картина на болестния епизод. Безсънието е симптом, който задължително присъства и при спиране употребата на психотропни вещества – наркотици, бензодиазепини, алкохол, кофеин. Оплаквания от инсомния може да има и при пациенти, прекратили приема на някои медикаменти – стероиди, бета-блокери, някои антиепилептични лекарства.

Диагностицирането на инсомнията е много важно, тъй като освен субективния дискомфорт, до който води тя, хроничният й вариант уврежда здравето – психическо и физическо. Ето защо

  •  страдащите от инсомния трябва да търсят помощ

и лечение. Особено значение има изясняването на причините за безсънието, събирането на подробни данни от близките и самия пациент – наличие на болки от някакво естество, употреба на вещества и медикаменти, психологични проблеми, неправилна физическа активност, начин на хранене, хигиена на съня и т.н. При необходимост може да се направи и изследване в специализирана лаборатория по съня. У нас има висококвалифицирани специалисти в областта на нарушенията на съня, както и други по различните видове заболявания, които могат да окажат много качества и навременна помощ за диагностициране на безсънието като вид и неговото адекватно лечение.

Освен инсомния, сънят има още едно количествено нарушение, но с обратен знак – хиперсомния /повишена сънливост/. Пациентите с хиперсомния се оплакват от повишена сънливост през деня, която не се дължи на непълноценен нощен сън. Най-често хиперсомнията се установява при пациенти с дихателни нарушения. Това е известната „сънна апнея“.

  •  Повишената сънливост

е основен симптом и при нарколепсията. Последната представлява състояние, при което има непреодолими пристъпи на сън през деня. Заболяването не е много рядко – среща се при около 1 на 2000 души население, но често остава недиагностицирано или се диагностицира късно поради грешка и се лекува депресия, епилепсия или други психични разстройства.

Сънят е изключително важен за човека и затова трябва да му се обръща специално внимание, да се поддържа в добро качество и достатъчно количество. Има няколко прости правила, които ще ни осигурят отличен сън и пълноценна почивка – удобно легло и възглавница, липса на включени устройства, отпускаща тъмнина и тишина, полупразен стомах, ненатоварен с много алкохол мозък и… прегръдка на любим човек. Ако него го има, предишните условия може и да не са стриктно изпълнени.

standartnews.com