Кой губи от работен 31-ви?

За тази година бе решено да се почива 5 дни за Коледа, но за сметка на това 31 декември да бъде работен – нещо, което не се е случвало много отдавна.

Причината е че 31 декември се пада в понеделник, което на практика го прави работен ден. Всъщност, последният ден на годината винаги е бил работен, но просто дълго години го отработвахме в някоя от съботите през декември, и така се получаваха около три неработни дни. Това обаче се промени преди 2 години, когато парламентът реши да спре практиката на отработването и сливането на почивни дни.
Така тази година нямаше как да отработим 31 декември и той остана работен. По този начин за Нова година ще почиваме само на 1 януари, а 2 януари ще е първият работен ден от 2019 г. Отпадането на тази практика иницираха национално представителните работодателски организации, с аргумента, че реализират големи загуби. Според тях доскорошната практика на разместване на почивните дни и сливането им, се отразява негативно на производството и работните процеси в предприятията, както и на цялостното състояние на бизнеса. По оценки на бизнеса икономиката на страната губи между 300 и 400 млн. лева от сливането на празници с уикенда.

Наистина ли обаче промяната ще спести тези загуби? Друг е въпросът, че ако бизнесът генерира по 400 млн. лв. приходи за два работни дни, то за година ще генерира такива суми, че спокойно може да си позволи да плаща минимална заплата от примерно800 лева и редова от 2000 лв. То затова милионерите у нас се увеличават всеки месец – защото въпреки, че се генерират огромни печалби, разходите за заплати и суровини за производство са минимизират. Така успоредно с увеличаване на милионерите, нараства и процентът на бедните, а средната класа изчезва. На нейно място се появява една нова класова структура – т.н. работещи бедни. Но нека видим кой реално губи, ако на 31 декември се работи?

На първо място това е самият бизнес, в частност – туризмът и търговският сектор. Сливането на празниците с уикенда се отразява най-благотворно на туризма, както и на част от транспортните фирми и фирмите с предмет на дейност търговия. А знаем, че туризмът създава близо 15% от БВП. Така, при работен 31-ви и неработен само 1-ви, всички планове за пътувания и изкарване на Новата година в друг град, в хотел, хижа и прочее туристически обекти, пропадат. По този начин туризмът, наред с транспортните фирми, развлекателния бранш и търговския сектор ще отчетат сериозни загуби.

На второ място губят самите работодатели. Тъй като повечето хора няма да направят този компромис да се лишат от пълноценно посрещане на Новата година и да се откажат от пътуване и забавление, те ще си вземат отпуск или болничен. Според анкета направена наскоро всеки трети анкетиран (32%) посочва, че ще си пусне отпуск и няма да работи през последния ден от годината. Други 7% пък смятат да си пуснат болничен, дори и да са здрави, и да не ходят на работа, макар процентът в тази категория обичайно да е по-висок, а 6% са уверени, че все ще се стигне до компромисно решение на работното място. Така, близо 50% от работещите няма да са на работните си места, но работодателите ще платят за това. Тоест, няма да получат желаната производителност и ефективност, но ще заплатят надница. Така, че големият напън да се преборят срещу негативния ефект от обединяването на празничните дни, реално се обръща срещу тях.

На трето място губещи отново са работодателите, но по друга линия. Загубата тук е свързана с количеството и качеството на т.нар. отработване. Според въпросната анкета 18% от хората „се надяват да се намери решение и да не работят на 31 декември, но все пак ако се наложи ще ходят на работа“. Тоест, за тях този работен ден е формален. Това значи, че наред с липсващите 40-50% служители, от останалите – поне половината ще присъстват проформа, на принципа „да избутаме деня“. Само 26% са тези, които не виждат проблем този ден да е работен, много от тях и без това работят по празнични дни.
Но за всеки, който е ходил в офиса в такива дни, е пределно ясно, че тогава не се работи пълноценно. Идва се късно, тръгва се доста по-рано, телефонът не се вдига, а служебните мейли са доста по-малко. Никой не търси партньори и свързани лица, а важната работа и важните срещи се отлагат за по-натам, защото всеки знае, че точно последният празничен ден на никой няма да му се занимава. Част от работещите така или иначе са си пуснали отпуск или болничен, и малкото, които все пак са по работните си места този ден, работят формално, на доста по-ниски обороти. Ако изобщо нещо се върши.

Съществува и рискът от инциденти в производствения сектор, защото хората ще са разсеяни, с намалена концентрация, тъй като ще мислят за предстоящия празник. В крайна сметка, това, което се получава е един повече или по-малко загубен ден, в който нито е свършена някаква работа, нито работещият е имал време да се подготви пълноценно за празника.

Той е третият по веригата, който е губещ. Няма как да работиш до 17-18 ч., после да приготвяш разни неща за празника до късно вечерта, ако ще бъдеш у дома или на гости, и после да е пълноценен празника и да празнуваш до малките часове. Или в навечерието на Нова година да се засилиш да пътуваш нанякъде. Освен това, имаме само един почивен ден за възстановяване- 1-ви, и на следващия ден хората ще тръгнат на работа неотпочинали и неудовлетворени.

Изследване показва, че когато работникът е изкарал пълноценно празника и е доволен, после започва новата годна с желание. А в случая повечето хора няма да са удовлетворени, няма да усетят празника както им се иска, ще започнат с умора и апатия работния ден, и работоспособността през първите дни ще бъде по-ниска. Което отново е за сметка на работодателя и бизнеса като цяло.

На макроикономическо ниво тази по-ниска работоспособност и по-непълноценна работа означава по-малко произведен БВП. Освен това ще имаме и силно намален оборот в туризма и търговията. И реално никой не печели – нито работниците, нито работодателите, които настояваха за тази промяна, нито бизнесът в основни сектори.

Нещата биха били съвсем различни, ако например в последната събота (29.12) се отработва 31- ви, и после хората си слеят 3 дни, за да могат наистина да усетят Нова година като празник, да могат да пътуват и да я отпразнуват както желаят. Да се заредят с празнично настроение и да дойдат на работа с някакво удовлетворение. Може би някакво компромисно решение ще бъде по-ефективно. Защото когато регулациите са в ущърб на работниците, те намират начин да ги пренебрегнат и заобиколят. Трябва да се намери баланс – между евентуални пропуснати ползи за бизнеса и ощетяването на работниците, защото второто неминуемо се отразява на общото качество на производителността и на бизнеса като цяло. Може би всеки работодател трябва да намери сам за себе си ефективната формула и да се договори с работниците си. И тъй като новата формула е по инициатива на бизнес организациите – ако отново установят загуби, следва да обвиняват само себе си.

Ако все пак има някой доволен от цялата ситуация, и без загуби, то това ще са банките. Ако трябва да сме точни, натискът за промяната дойде от банковото лоби. Всяка година по коледно-новогодишните празници от банковите среди се чуват протести срещу струпването на много почивни дни наведнъж. При обединяването на празниците банките пропускат ползи по обслужването на клиентските сметки в празничните дни, особено на тези на корпоративните им клиенти. Всякакъв вид разплащания по банков път се блокират в почивни дни. Ефектът на загубите донякъде се компенсира от потребителските транзакции през банкоматите. Но сега вече няма да имат този проблем. Проблемът остава за работниците и за бизнеса. А на отрудените да пожелаем – сили и настроение за весело посрещане на Новата година.

Светлана Велева

Светлана Велева

http://pogled.info/