Кой с оставка, кой остава

Злополуките с дългоочакваната съдебната карта

Членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова подадоха оставки, след като предложената от тях реформа на съдилищата срещна силна обществена съпротива.

Какво следва от това събитие? Пет дни след него отговорът е – нищо. И по всичко личи, че той ще е същият и след пет години.

Двамата са координатори по проекта за изработване на нова съдебна карта. Те предложиха, а ВСС одобри реформата на съдилищата да стане по т. нар. „Модел 4“ – с промяна на родовата подсъдност така, че окръжният съд да стане основен първоинстанционен, над 50 районни съдилища да се затворят, като станат териториални отделения, районни магистрати да бъдат повишени в окръжните съдилища, а окръжни – в апелативните. Срещу този модел обаче буквално въстанаха политици, кметове, адвокати, нотариуси, съдии, омбудсманът и хиляди хора от малките населени места, изправени пред перспективата да пътуват за всяка съдебна санкция до големия град. Недоволството им огласи протестни митинги пред местните съдебни палати.

В отговор Димитрова и Шекерджиев излязоха с обръщение към съдиите, в което се казва: „… Ако цената на вниманието към истинските проблеми на съдилищата са нашите оставки, подаваме ги с чувство на задоволство, но и на загриженост…“

Обръщението не беше кратко, но от него не се разбра защо си отиват – защото са сбъркали с предложението си, или защото се сърдят на тези, които не са го одобрили?

Тъй или инак, може да се каже, че оставките им са безсмислени в обществен план. Защото кадровият орган на съдебната власт, с тяхното или без тяхното участие, си остава същият – белязан от лошите си резултати: от злополуките със съдебната карта, от забатачените атестации, от съмнителните клиентелистки конкурси, от недоработената единна деловодна система, която блокира работата на съдиите. (Пази, боже, делата им от 30 юни нататък, когато повечето съдебни книжа ще се подават с проблемните електронни подписи на съдебните заседатели! Присъди с месеци може би няма да се произнасят, защото проектантите на измененията в Наказателно процесуалния кодекс (НПК) не са указали участта на делата, образувани извън прословутата нова Единна информационна система на съдилищата, както и на тези, чиито заседатели са с изтекъл мандат…)

Няма спор – реформа в системата е нужна повече от всякога. Но не и такава – да затваряш съдилища с традиции, отворени още в младото българско княжество и да лишаваш от правосъдие множество граждани в комбинация със служебни повишения за „нашите“…

А какво следва от оставките на Димитрова и Шекерджиев в личен план? Като напускат правителството на съдебната власт, те се връщат да правораздават, както по-рано. Преди да стане член на ВСС Красимир Шекерджиев беше наказателен съдия във Върховния касационен съд, а Боряна Димитрова – председател на окръжния съд в Бургас. На връщане от ВСС обаче те вече разполагат с бонус за кариерно израстване, който си гласуваха в съвета неотдавна. Дали ще си го ползват и как – това не знаем. Тяхна воля. Друго би било, ако ВСС ги задължи, примерно, да постъпят на работа в някое от малките съдилища (в Средец или в Карнобат, да кажем), които те като кадровици са задраскали по-рано в съдебна карта. Да идат да поработят там с изследователска цел и за поука на съдебните реформатори, понеже реформата тече непрестанно. А? Представете си само. Представяте ли си?… Оставете. Няма нужда. Няма да стане.

Автор: Анна Заркова

https://trud.bg/