Колко удобно за Борисов, че Covid изгони журналистите от Брюксел

Откакто Covid-19 наложи рестрикции за пътуване и контактите се прехвърлиха във виртуалните платформи за общуване с външния свят, Брюкселският балон взе да издиша и стана скучно място.

През последните месеци евродепутатите и голяма част от техните сътрудници прекарват повечето време в родните си страни. Евробюрократи, дипломати и най-вече журналисти са ограничени в общуването, както помежду си, така и с представители на институциите. Това прекъсна свободния и неофициален поток информация, т.е една от най-жизнените струйки живот в столицата на Европа. Няма “клюки”, няма изтичане на информация, или ако има, то е контролирано изпуснато от институциите.

За някои тази ситуация се оказа златен шанс да се контролират наративът на Брюксел.

В малкото присъствени Европейски съвети европейските ръководители изнасят за медиите стереотипни монолози пред институционалната камера, тъй като представителите на медиите нямат достъп до сградите и до самите тях физически.

Сцената на самотно говорещ премиер, сам пред камера, е достойна за театъра на абсурда. Няма кой да зададе неудобен въпрос, няма кой да изненада, да репликира и оспори опорките на управниците.

Седмици от началото на локдауна Европейската комисия се бави и лута в избора на инструмент, чрез който да възстанови традиционните всекидневни срещи с медиите, изоставайки от колегите си в Европейския съвет, които успяха дори да организират и т. нар. оф дъ рекърд (на изключен диктофон) пресконференции още в началото на карантината.

Но дори и след въвеждането на новите виртуални инструменти за общуване с медиите, европейските институции успяват да контролират въпросите. Дежурното извинение е ,че въпросите са много, а времето – недостатъчно. Досега български журналисти така и не успяха да зададат въпрос на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за ситуацията в България, където вече трети месец всеки ден хората протестират срещу корупцията, кражбите и злоупотребите с парите на европейския данъкоплатец и настояват за оставките на правителството и на главния прокурор.

Протестът бе забелязан в Брюксел едва след като международните медии започнаха да пишат, а полицейското насилие окървави площада под прозорците на кабинета на премиера Бойко Борисов и световните телевизии показаха груби арести и окървавени протестиращи и журналисти. Международните медии, включително и брюкселските, не се поколебаха да заявят, че управлението в балканската страна работи на мафиотски принцип. “Политико”, едно от настолните четива в Брюкселския балон, заклейми правителството в София и обяви, че “България е държавата-мафия в Европейския съюз”. Социалдемократите и зелените в Европейския парламент също излязоха с позиция и изразиха сериозни притеснения.

Само след дни премиерът Бойко Борисов, за чиято оставка в България настояват опозиционни партии, бизнес-представители и 62% от населението, ще бъде в Брюксел за присъствена среща на върха, но и на нея никой няма да може да му зададе въпрос и да потърси коментар за обвиненията.

А въпроси към него има много: за доказаните случаи на корупция, за разпространените в международната преса негови снимки с пистолет, пари и златни кюлчета, за телефонни разговори, с които режисира атака срещу опозиционни политици, евродепутат и “непослушни” бизнесмени, както и за испанско разследване за пране на пари и офшорни комбинативни сметки, с предполагаемо негово участие.

На специалната среща на върха на 24-25 септември ще бъде доста трудно, дори невъзможно за журналист да зададе въпрос на Борисов, тъй като няма да има физическа възможност за това. За разлика от други негови колеги, българският премиер не дава национален брифинг, няма виртуална платформа за пресконференция и сам избира дали и на кого да разкаже за проведената среща, след официозния самотен коментар-монолог пред статичната видеокамера на Съвета.

Епидемиологичните данни за последните седмици на Стария континент са такива, че няма изглед скоро Брюксел да се върне към обичайните форми на общуване между медии и власт. Ограниченията в пътуването и карантинния режим не позволяват придвижване в Европа и обявената за най-голямата прес-зала в света в сградата на Съвета на ЕС, където се срещат европейските лидери и министри и където работят и общуват журналистите, явно ще остане още дълго време пуста.

Това сигурно е удобно за управляващите, но е трагедия за правото на европейските граждани да бъдат информирани.

https://euractiv.bg/

loading...