Конвенцията на ООН за бежанците, както и Дъблинското споразумение и Женевските конвенции са с двоен стандарт

Едно от нещата, които се обсъждат за даването на бежански статут и признаването на лицето като бежанец е следното:

Когато някой бяга от военни действия или война в родината му и най-вече по местоживеенето му задължително се запитва: Защо не отидохте или преместихте в друг град, където няма война или военни действия? Всеки, който бяга от война или военни действия, следва първо да опита да се премести в друг град в страната си, където няма такива.

Военните действия в Украйна са ограничени в няколко зони и градове. Останалите са безопасни и спокойни. Тогава, защо приемаме „бежанци“ от Украйна при условие, че те могат на първо време да се преместят в друг град в родината си, където не се водят военни действия и живота им е извън опасност?

Втората стъпка е да избягат в първата сигурна държава. В нашия пример това е Румъния. Помните ли, когато идваха хора бягащи от войната в Сирия.

България ги връщаше на Турция, защото тя се води първата спокойна и сигурна за тях страна. И поради тази причина Европейския съюз даде едни милиарди на Турция за да може да се справи с бежанския поток. Същото можеше да се направи и с Румъния – да ѝ се отпуснат милиарди за справяне с бежанската вълна от идващи от районите на военните действия.

Изглежда че Конвенцията на ООН за бежанците, както и Дъблинското споразумение и Женевските конвенции са с двоен стандарт и не важат за всички по равно.

Някой беше казал, че законите и правилата са направени за да се нарушават от тези, които са ги създали.

Мадж Алгафари