Конституционен съд е мутирал в нещо вредно и опасно. Той показа едно уродливо, грозно лице

Аз имам редица критики срещу Конституцията. Участвал съм през политическата си младост в гладна стачка, която целеше да провали нейното приемане. Но тази стачка всъщност бе не заради съдържанието на Конституцията, а по други, много остри политически причини.

Не е предмет на настоящия статус, ала ще поясня набързо и схематично.

Луканов, Лилов и Со. се бяха договорили с Дертлиев, Дренчев и Со., че като се приеме Конституцията, Великото народно събрание ще се трансформира в Обикновено и още цели две години и половина БСП (к) ще имат контрол върху три четвърти от гласовете, а ние от СДС – върху една четвърт от гласовете.
И понеже ВНС бе свикано за да приеме нова Конституция, то като то се провали в тази задача, ще трябва да се разпусне и да се премине към нови избори!

Новата, сиреч сегашната Конституция с 90% от своето съдържание е списък от благи и демократични намерения и пожелания, но 10% от съдържанието й е опасно антидемократично и то изпълни главната си функция – получи се точно този провален Преход – проолигархичен, с клептоманско разграбване на национално богатство, с преминаване на политическите лостове в соцдържавата в икономическа мощ и оттам – в политически контрол над похитената държава в ръцете на наследниците на висшата прослойка на ДС и БКП и на техните трибуквия, касиери, явочници, доносници, охранители и овчарки, добермани и питбули.

Сред тези 10% вредно съдържание, макар и не с фатално по принцип значение е създаването на един пост и една институция, които са безнравствено синекурни, безполезно ненужни, безсмислено излишни и безбожно скъпи за българския данъкоплатец.

Постът е на вицепрезидента.
В Европа от Атлантика и чак до Тихия океан няма другаде такъв пост. Това е най-големият и най-конституционно учреденият безделник в държавата! Декоративен пост за склонни към лентяйство персони, на които не им пука, че всъщност не правят нищо, освен да си клатят краката и понякога с нескопосани интервюта да ни напомнят напразно, че ги има.

Институцията е Конституционният съд.
В него 12 високо компетентни на теория юристи, на практика не правят почти нищо, имат по 0.83% дела на човек годишно, а са най-високо платените чиновници в страната с най-изобилни привилегии. Общ, колективен синекур, който гарантира 9 години шапка на тояга и преливане от пусто в празно.
Един „адаш“, с агентурен псевдоним еднакъв с моето име, изкара деветгодишния си синекур, обикаляйки като куфар стадионите по света с парите на „Левски“ и БФС, а работата, която свърши в битността си на конституционен съдия бе да гласува срещу разкриването на собственото си досие на доносник на ДС.

Досега Конституционният съд бе безполезен и бездеен, заплатите си вървяха, каквото трябваше бе гласувано, експерти пишеха каквито трябва становища, а конституционните съдии лениво гласуваха от дъжд на вятър и след дъжд качулка.

Но ето, че само за два дни в потрес видях, че синекурният Конституционен съд е мутирал в нещо вредно и опасно. Той показа едно уродливо, грозно лице.
И стана безпощадно ясно, че Конституционният съд може лека-полека да се превърне в чудовище – архаично, атавистично, алогично и антидемократично. Толкова упадъчност и реакционност, схоластичност и догматичност се разнесе от него, че аз си казах – това не може да бъде съвременна институция, това е жив труп. Все още жив, но вече труп.

Заедно с главния прокурор, чиито потресаващи недъзи и вреди се виждат от всички, оказа се, че без да го усетим и без да го забележим, ние сме се сдобили с още една институция, която е зъл враг на демокрацията – Конституционният съд.

И понеже се знае кой е назначил или избрал тези хора, като видим как те са гласували вчера и днес, можем да започнем с това – да поискаме обяснение и дори политическа сметка от онези, които са ги назначили или избрали. Защото волно или неволно, те са натрапили на обществото ни този институционален инструмент на регреса и абсурда.

Николай Слатински