КОНТРОЛИРАНАТА МИЗЕРИЯ В КОЛОНИЯТА

Много пъти съм казвала, че в България пропастта между богати и бедни става все по-голяма и непреодолима. До степен да стане почти невъзможно от беден да станеш богат. На тези, които нямат финансови възможности, липсва и възможността за качествено образование, възможност за кариера, за избор на работа, за възпитание и образование на децата им. Бедността дамгосва по-силно и от най-големия порок. Всъщност бедността е най-големият грях в момента в България.

Виждаме как на милионерите, окрали нагло и безогледно народа си и държавата, се дава уважение, почести, известност и медийни изяви. Техните жертви обикновено влизат в медиите само ако посегнат на себе си от отчаяние и мизерия или се опитат по някакъв начин да получат възмездие. За кокошка няма прошка, а за милиони няма закони. И богатите корумпирани крадци в костюмчета от Армани и вратовръзки на цената на тримесечна пенсия на средностатистически пенсионер в България нагло се смеят в очите ни. Тях обществото ги признава. Да, знае, че са престъпници, че са крадци, че парите им са кървави и напоени с потта на бедните българи, но нищо не може да отмени уважението, което българите имат към парите.

С огромно съжаление съм виждала отношението към учители, пенсионери, работници, които са честни, възпитани, достойни и трудолюбиви. Но нямат финансовата възможност да наложат уважението сред другите. Българският народ не почита труда и достойнството, той се кланя на Мамона, пачките и костюмите. Образование, трудолюбие, способности нямат никакво значение в свят, в който парица е царица!

И се питаме защо не случваме на управляващи – затова. Защото не се замисляме кой е достоен. Впечатляваме се от постоянното показване на някои муцуни по телевизора, от костюмчетата им, от колите и начинът им на живот. По подразбиране мислим, че след като са богати, са и умни. А всъщност манипулаторите на колонизаторите имат брилянтна схема на контрол – можещите, знаещите, образованите, моралните са държани в контролирана мизерия. В България с труд и акъл много трудно се става богат, а още по-трудно известен. Ако нямаш здрави връзки, ти си никой, без значение колко си умен и кадърен.

Затова и няма реална съпротива. Има много достойни и умни хора, които виждат какво се случва. Но и те си чакат заплатата в края на месеца, имат кредити, семейства, ипотеки. И знаят какво ще им се случи, ако тръгнат срещу системата. Тях няма кой да ги издържа, докато те обикалят из България да организират комитети на съпротива. Тях няма кой да ги защити, ако прокуратурата ги подгони за нещо, което й щукне. Тях няма кой да ги защити срещу клеветите и компроматите, които статуквото ще изсипе в медиите. Тях няма кой да ги пусне по медиите и да им позволи да стигнат до хората.

По медиите шества само контролираната опозиция. Системата е такава. Реалната е държана в контролирана мизерия или в страх от компромати, преследване и мачкане. Познавам хора, които бяха смачкани. Като един инфлуенсър, общественик с влияние, човек с кауза и морал, който един ден преживя тежък инцидент на магистралата. В гипсово корито шест месеца. Повече не чухме и дума от него. Много други си мълчат заради заплахите – от полиция, прокуратура, институции. Работодатели. За да не си загубят работата. На мои клиенти някои важни хора са обяснявали, че е непрактично да работят с мен, защото може да имат проблеми. А сега си представете какво се случва с тези, които са на заплата? Много е лесно да питате защо не се направи нещо, ако не сте на мястото на този, към когото имате очаквания.

Допуска се беззъбата опозиция. Или контролираната. Стоглавата козяшка ламя ни е захапала за гърлото и полезни ходове в момента няма. Това, което можем да направим, е да се осъзнаем и подготвим. Светът се променя. Геополитиката се променя. Глобалистите започват да губят позиции. И тогава трябва да бъдем готови. Дотогава – да оставим взаимната омраза, завист и злоба. Да се огледаме помежду си. Да си помагаме. Да помагаме на съседа, роднината, колегата, защото утре срещу всеки може да тръгне системата и да го смачка. А в историята….в историята остават само победителите. И те пишат учебниците по история….

Елена Гунчева-Гривова