„Концлагерът“ София

Месеци наред софиянци и гостите на столицата живеят като в концентрационен лагер. Градът е опасан с огради, телове, ленти, ровове и пр. Но, както обикновено, при нас външният облик рядко съответства на същността. Зад оградите на „лагерите“ хора извършват тежък физически труд, а отвън се разхожда някой и друг охранител. В оградените пространства или няма никой, или двама-трима се подпират на лопатите.
Тълпите от хора са извън огражденията и се лутат в този изкуствено, но с определена цел, създаден лабиринт. Отвратителната ситуация в града, съзнателно създадена от общината, има два финансови аспекта. И двата са с подобаващ „аромат“.
До края на годината явно има останали за „усвояване“ средства. И ето – обявяват се обществени поръчки, спечелени от „наши“ фирми, които не разполагат нито с достатъчно работна ръка, нито с техника за тяхното едновременно изпълнение. Един обект се разкопава, после хората и техниката са местят на следващата разкопка и т.н. Сроковете, където има обявени, ще бъдат удължавани и… забравени. Спомня ли си някой какъв беше срокът за завършване на ул. „Граф Игнатиев“? А някои официални срокове са с продължителност за изграждане на нов квартал. Важното е, че парите са разпределени и комисионите прибрани.
Болезнено е друго. Че се ремонтират обекти главно в централната част на града, които не се нуждаят от спешен ремонт. В същото време в кварталите няма тротоари, улици дори. Но са разкопани всички централни градини и някои улици. Тяхното състояние бе за завиждане в сравнение със стотици обекти в кварталите на „красивата“ ни столица, които отдавна са в аварийно състояние.
„Черешката на тортата“ в това шоу е градинката пред военния клуб. Това беше обгрижена градина с красиво озеленяване и добре асфалтирани алеи. Сега е грозно разровен терен. Ще направя малко отклонение, специално за госпожа Фъндъкова. В Италия се срути двукилометров мост. Фирмата, отговорна за обекта, обеща да построи нов мост за осем месеца. За възстановяването на 200 метра алеи в посочената по-горе градинка е определен срок от 365 дни, гордо изписан на оградата.
Каква е обявената цел на „освежаването на центъра на София“? Асфалтовото покритие на алеите в градинките и на някои улици щяло да бъде заменено с плочки със съмнителна естетика. Кое от двете е по-добро? От вече натрупан опит знаем, че след няколко месеца плочките ще се разместят, някои ще потънат, други ще щръкнат и след поредица оплаквания на граждани, спънали се, паднали или наранили се, ще бъде обявена нова обществена поръчка. Дали за асфалтиране – предстои да видим.
Тази кипяща дейност има още една, макар и илюзорна цел. Догодина предстоят местни избори. Очевидно това е и срокът, когато вакханалията ще приключи. Тогава с най очарователната си усмивка г-жа Фъндъкова ще обяви, че София е станала най-красивата столица, най-приятното място за живот, а от нас ще се очаква да й повярваме

Цветан Наньов

http://duma.bg