КОРОНАВИРУСЪТ КАТО ТЕСТ ЗА ЧОВЕЧНОСТ

Животът ни се преобърна само за няколко седмици. Пълните с хора, туристи и гости на града улици на Пловдив и артистичният „Капана” сега са пусти, и само гладните котета обикалят и огласят с мяуканията местата, които доскоро кипяха от живот. Последният път, когато видях табели „Дава се под наем” на Глевната в града за повече от един магазин, беше далечната 1997 година, гладната зима на нашето недоволство. Вчера преброих седем-осем такива табели само там. А останалите – затворени.

Днес чета във вестника, че наемодателите на магазините и ресторантите в центъра на града отказват дори със стотинка да свалят цените на наемите. Явно лакомията няма край, за разлика от живота. За средно помещение в този район, месечният наем е 2-3 хиляди евро. Няма бизнес, който да го издържи, при положение, че е затворен и не се знае кога ще започне да печели отново. Защото кризата няма да е до седмица-две, нито дори месец. Най-вероятно ще продължи и лятото и ще отшуми към края му. Дано съм лош пророк и по-бързо светът да се справи.

Но….туристите скоро няма да тръгнат. Не само заради много закрити туристически агенции, а от елементарният човешки страх. А и не е необходимо. Аз не виждам смисълът милиони да се веят по света, само да видят нещо. Това излезе извън контрол. Ето например сега Венеция е с чисти канали, лебеди и делфини във водата. Само няколко седмици без тълпите туристи. Туризмът вече никога няма да е същият. Защото всеки ще си мисли, как ще се прибере в родината си, ако нещо подобно пак се случи. Ще се страхува да се зарази. Промяна в мисленето. Която отдавна се налагаше, защото светът беше полудял от алчност, безделие и безчовечност.

Днес е време на изпитание. На човешкото в нас. От доброволците, които отиват в най-опасните места да помагат на лекарите, от тези, които даряват безплатна храна на хората, до тези, които под карантина умишлено излизат и заразяват хората, до тези, които са готови за едно изкашляне да изритат човека от автобуса, до тези, които кризата е овълчила. Сега ще се видят човеците.

Понякога е добре да направиш крачка назад, за да направиш след това две напред. Реститутите на имоти, които десетилетия спокойно си живеят на гърба на наемателите си, е добре да осъзнаят, че нищо не е вечно. Богатите осъзнават, че парите не купуват живот. И че ковчегът ремарке няма. Въпреки че се замислям как така Том Круз и жена му, Домусчиев и прочие известни и най-вече богати личности изкараха вируса леко и бързо, докато бедните явно нямащи достъп до скъпи лекарства и частни болници, се молят на Бог, защото на българското здравеопазване не вярват. Не заради прекрасните специалисти и лекари, а заради елементарните условия, липсата на защитни облекла, лекарства и апарати.

Като напредне кризата, ще видим човеците. Които няма да подминат гладните, затворените самотни възрастни, а и млади хора. Които ще помагат на ближните си. И тези, които ще използват кризата, за да печелят на гърба на страха и смъртта.

Време е на изпитания. Отдавна беше време. Да осъзнаем важните неща. Да помислим. Да вземем решения. Да бъдем човеци.

Бог с нас!

Елена Гунчева

loading...