КРИСТАЛИНА – THE ECONOMIC HIT MAN

„Хората трябва да бъдат държани непрекъснато в нищета, за да бъдат послушни” – Еразъм Ротердамски

Наскоро зърнах по една от телевизиите ни, лицемерно ухилената и физиономия, коментираща настъпващата „по руска вина“ световна икономическа криза, призоваваща ни към пестеливост и икономия на енергия.

На Запад, едно от понятиета за Hit Man e свързано с работата на наемния убиец. Разширено с прилагателното „икономически” се употребява за онези хитмен-икономисти, високоплатени професионалисти, които насочват паричните потоци от световните финансови институции, към джобовете на гигантските концерни и на няколкото свърхбогати семейства, контролиращи ресурсите на света. С помощта на нагласени, привидно научно обосновани икономически прогнози и отчети, манипулирани избори, подкупи, изнудване и компромати, стимулират политически мероприятия в интерес на американската и световна коалиция от правителства, банки и крупни производители.

Услужливи помагачи са компрадорските правителства като нашето, както и „демократични” политици, продаващи народното богатство, приватизиращи за огромни комисионни успешни държавни предприятия и обществени услуги и всякакъв вид кокошки, снасящи златни яйца, превръщайки ги в частна собственост на чуждестранни инвеститори. Всеизвестни са примерите за приватизираните у нас и по света транспортни авио и ЖП компании, мобилни комуникации, електро и водни дружества и т.н.

Тези „специалисти”, в ролята на мисионери на международния капитал са плъзнали по целия свят. Влезли в ролята на висши чиновници и банкови служители се афишират като скромни и доброжелателни към местните.

Преливат от любов към ближния. Дават интервюта в медиите за всички полезни и прекрасни неща, които вършат. Така ги приема и зомбираното от медиите мнозинство от хората. Отрупват правителства и местни власти с таблици, изчисления и финансови проекти. С охота подготвят, уж безкористно, крупни международни кредити, за не по малко огромни технически проекти, от които гражданите на страните нямат почти никаква лична полза. По този начин не се постигат някакви социални подобрения. Защото, впоследствие парите се връщат обратно в страните и финансовите институции, отпуснали кредитите, където са и седалищата на фирмите, реализиращи проектите в страните кредитоползвателки.

Когато кредитите се изплатят, изтощавайки икономиките им, страните много често стават неплатежоспособни. Щом това е постигнато, те вече завинаги са зависими от кредиторите си. Така лесно могат да бъдат принудени да приемат военни бази, „правилно” да гласуват в международните организации, да разрешат достъп до контрола над природните си ресурси и цялата палитра от зависимости.

В момента дългът на Третия свят надхвърля 12 трилиона долара. А разходите по обслужването му са около 700-800 млрд. годишно.

Представител на тази кохорта от мисионери е любимата на колониялния ни елит г-жа Кристалина Георгиева, наричана свойски от народа „Сталинка” (а може би изначално и от родителите си, както твърди мълвата), издигнала се до главозамайващата длъжност – председател на най-могъщата финансова институция в света – Международния валутен фонд. Преди това е бивш главен изпълнителен директор на Световната банка, бивш европейски комисар от България и специалист по въпросите на устойчивото развитие, вицепрезидент на Световната банка от март 2008 до февруари 2010 г, член на съвета на настоятелите и доцент в катедра „Икономикс“ в УНСС – София. Че, дори беше предложена от правителството ни като кандидат за Генерален секретар на ООН, вместо предишния кандидат Ирина Бокова с цел проваляне на избора и. Но, все тая, тъй като за тях последна грижа щяха да бъдат интересите на фактическата им родина. Защото и двете от дълги години са представители на безродното глобалистко ято от странни птици, кацащи веднъж в годината в швейцарското градче Давос, за да снясят отровните си яйца, от които вместо пиленца се пръкват отровни за човечеството змии.

В политически и в професионален план тя се държи и ще продължи да се държи като представител на елитни университетски и финансови институции от САЩ и глобалните капиталови центрове: с високо лично самочувствие, идейно пристрастие, увереност в правотата на делото, на което се е посветила. И което е най-важното – с ампутирана социална чувствителност, въпреки лицемерните снимки в нарона носия и ръчно тъкана, като че ли лично от нея престилка. И остава само да ни запее -„Тъкала Донка престилки”…

Светослав Атаджанов