КУЛТУРНО ОТВОРЕНО ПИСМО До Главният Мултак, Опушеният Мустак, Вечният Некултурен Министър

КУЛТУРНО ОТВОРЕНО ПИСМО
До Главният Мултак, Опушеният Мустак, Вечният Некултурен Министър

Драги Питомец Рашидов,

На веждите ви тежат толкова много плюнки, че едва ли моите имат значение. Затова ще бъда по-скоро любезен.

Чух Ви по телевизора тази сутрин да твърдите, че онова Отворено писмо от хората на изкуството, които Ви искат оставката, било пълно с непознати Вам имена. Разпердушинихте само Александър Морфов, Георги Господинов и Захари Карабашлиев.

Разбирам Ви. Стигнали сте криво-ляво и отгоре-отгоре до буква „З“, което е удивително усилие за човек, който трудно чете. Все пак не са едно-две тия имена, 1256 са.

Аз лично тия имена също не ги знам всичките. Знам някои, чиито филми съм гледал, или книги съм чел. Знам някои, на които съм се възхищавал или някои, на които прикрито съм завиждал.

Ама за Вас, питомец Рашидов, какво знам?

Знам, че подобно на хората на изкуството от средните векове, сте послушен храненик на арогантни владетели. Седите на къс повод, на удобно разстояние от масите и подметките им. Единственото, което със сигурност знам за Вас, е че са Ви подхвърляли кокалите на културата и ги глозгате от десетилетия – в парламента или в правителството.
Ако не подскачахте през ден по телевизора сигурно нямаше да се поинтересувам и да науча, че сте автор на неколцина известни статуетки. Например тази за приз „Полицай на годината“ на МВР или онази за приз за красота „Мис Труд“. Предполагам, че сте сътворили и други стойностни неща, но не съм успял да ги забележа, защото съм бил прекалено зает да виждам Вас самия.

Аз да Ви кажа, не съм особено културен. Но едно знам – ако един автор е в пъти по-известен от произведенията си – или те не стават особено, или той е известен с други неща.

На финала – да Ви кажа, прав сте. Сред тия 1256 имена някои са на академици, професори, доценти, актьори, музиканти, преводачи, поети и писатели. Но има и разни напълно неизвестни, обикновени хора, които Вие наричате „пълнеж“. Някои от този „пълнеж“ са работили цял живот като учители в провинциално училище. Сигурно никога да получат орден – нито „Стара планина“, нито „Главен мултак“. Но всеки един от тях е запалил поне едно дете в живота си да опита да рисува, пише или композира. И всеки един от тях се надява някой ден неговият възпитаник да се превърне в автор.

А не в питомец.


С отвращение,
Радослав Бимбалов, един от пълнежа

loading...