Към Добри Божилов, писател – ДАЛИ НАТО ИМА ВЪЗМОЖНОСТ И ЖЕЛАНИЕ ДА КОНТРОЛИРА ТУРЦИЯ

Уважаеми господин Божилов,
статията Ви „Викът „Излизане от НАТО“ е вик: „Искам турско робство…“, която прочетох в „Свободно слово“, ме предизвика да Ви отговоря:

Членство в НАТО и „турско робство“ не са два взаимноизключващи се варианта. Явно сте забравили, че макар Гърция и Турция да са членки на пакта от 1952 г., никой и нищо не попречи на Турция да създаде Севернокипърската турска република. Въпреки яловите протести на всякакви международни общности, включително НАТО. Пропуснали сте и сондажите за нефт, които турските кораби предприемат край бреговете на Кипър, нехаейки за гръцките оплаквания в международните институции.

Ще опонирате, че Кипър като самостоятелна интегрална държава не е бил член на НАТО през 1983 г., когато е извършена турската агресия, нито пък Република Кипър ( гръцката ) е член на НАТО през 2018, когато Турция започва сондажите. Съвсем формално и фарисейски погледнато, Турция, стояща зад кипърските турци, е нападнала една държава, която не е член на пакта, анексирала е нейна територия и е учредила там своя държава-сателит. НАТО може да остане настрана, защото вътрешен конфликт в пакта няма. Но Вие сам разбирате, че да се изтъква подобна формалност, е евтина и престъпна софистика. Истината е, че конфликтът се разгоря между две членки на пакта. НАТО тури на везните Гърция и Турция – и последната натежа много повече. Гърция, като по-слаба, бе пожертвана и си остана с оплакванията. Тя не можеше да отиде по-далеч от тях.

Какво ли пък остава за разградения двор, в който е превърната България, в настоящия момент, когато Турция при Ердоган е стокракратно по-силна отколкото през 1983-а. Не е рекла – не ни е завладяла с военна сила. Тя може да нахлуе в страната ни, когато й е кеф и НАТО не може да й каже нищо. Турция е негов безценен съюзник и пактът ще я остави да си начеше крастата. Представяте ли си НАТО да влезе в някакви военни действия срещу Турция – в защита на България? Не ме разсмивайте! Нито НАТО, нито ЕС, нито САЩ ще си мръднат пръста, ако армията на Ердоган пресече границата и поеме към Бургас, Кърджали, Пловдив, София – или накъдето си пожелае. Глобалистите не третират равноправно своите „членове“ – а пък със страна, управлявана от надупени роби – изобщо не се церемонят. Повтарям, крайно наивно е да смятаме НАТО за гарант на нашата целокупност.

Там е работата, че поне в момента ( не се знае докога ), Турция няма интерес да анексира български земи. Ердоган и така господства в цялата Родопска и Странджанска област чрез преките си служители – новите османски аги – „политиците“ и олигарсите от ДПС. Тези български краища от трийсет години са под фактическо турско робство и българите там се боят да говорят български език. А християните с презрение са наричани гяури.

Колкото и да не Ви се вярва, драги господин Божилов, тъкмо Русия, а не НАТО, е факторът, който удържа ердогановата агресия и контрира апетитите му да си създаде нова Османска империя, за чийто падишах да се обяви. Русия има свои интереси на Балканите и в тях не се вписва идеята Ердоган да граничи със Сърбия. Да, да, продължаваме да се крепим на Русия, макар и да не сме под „нейното крилце“. Евроатлантическата сган у нас не си дава сметка за тези скрити реалности. Или по-точно – тая сган изобщо не я еня дали България ще съществува или не – и от кого зависи това.

Целокупността си засега дължим тъкмо на Путин. Но и Путин има нерви и в някой близък ден ще му писне от българските пронатовски ибрици. В тоя ден на хоризонта откъм Капитан Андреево с голяма вероятност ще се появи „приятелят Тайпи“, както галено го нарича „приятелят Боко“. И НАТО ще го приветства – бъдете сигурен!

Неприложими са и примерите Ви с Орбан. Първо – на нас ни трябва български Орбан днес, а не след двайсет години, когато не знаем и небето какво ще бъде – синьо или зелено. А кой от нашите сегашни палячовци, според Вас, би могъл да влезе в ролята на Орбан? И второ – българите винаги са научавали уроците си не дори по трудния, а по най-трудния – дори по невъзможния за другите нации – начин. Такава е българската историческа нагласа.

Виждам, че от доста време се изявявате като политически и военен експерт – мяркам Ви чат-пат по разните екрани. Уважавам във Ваше лице българския патриот, който търси изход за страната ни. Но това не е достатъчно за една значима и полезна политическа прогноза, направена от човек на духа. Много често в историческата съдба на народите две и две не правят четири – и страхливите ( да ги наречем „прекалено предпазливи“) предначертания са вредни. Този, който иска малко, не получава нищо. Ние, днешните българи, заровихме глави в пепелта, в мизерните дадености и надеждиците
ни са рабски, нищи! Кой за кого ще гласува, колко процента ще спечели сульо-пульо. Нашите велики предци са мислели мащабно – като духовни господари на света, като богове. Смелост, мъжество, вяра – и даже свещено безумие – са ни необходими, а не дребни сметки за утрешния ден. Сметки, чиято перспектива стига до носа ни. Съветът на писателя към неговия народ трябва да звучи като завет, а не като фактура, издадена от писарушка.

Дългът на днешното българско поколение е да унищожи гробарите на държавата – пък каквото сабя покаже! Нямаме избор – или ние или те! И то неизбежно ще се случи – под напора на външно събитие, свързано с войната. Дори ако това събитие е въоръжено турско нахлуване – както гласи пророчеството на Слава Севрюкова.

Милена Върбанова, писател