Към навечерието на бурята ДЪРЖАВАТА САЩ: СОВИТЕ НЕ СА ТОВА, КОЕТО СА

Новината – не на деня и месеца, а на годината излезе онзи ден във „Вашингтон пост”.

Позовавайки се новата книга „Опасност“ на колегите ми Робърт Коста и Боб Удуърд (носител на Пулицър за разкритията за аферата „Уотъргейт”, довели до импийчмънта на президента Никсън) медията съобщи невероятна сензация.

Най-висшият американски военен – генерал Марк Мили се обадил на своя китайски колега Ли Цзочън четири дни преди президентските избори за първи път и за втори път – два дни след безредиците пред Капитолия.

Разговорите били съгласувани с Нанси Пелоси, лидер на демократите (председател на Камарата на представителите).

В разговорите между двамата генерали Мили се е опитал да увери китайската страна, че САЩ са стабилни и няма причина Пекин да се бои от нападение. В случай на атака той е обещал да предупреди китайските си колеги, пишат от „Вашингтон пост”.

„Той е луд. Знаете, че той е луд“, е казала Пелоси на Мили. Според цитираната разпечатка от разговора генералът е отвърнал: „Съгласен съм с Вас за всичко“.
.
Господи! Ако някой, дори и да е президент, е луд, има си процедура за отстраняването му. И тя в никакъв случай, дори и теоретично не може да преминава през разговори с китайския най-висш военен. Следователно налице е вътрешна в САЩ политическа интрига, миришеща на национална измяна.
––––––––––––––––
Случилото се буквално засяга всеки от нас. С всичките им недостатъци и грешки САЩ и американската нация като най-могъща световна сила са стабилизиращ фактор и двигател на световната развитие в най-различни области. Свят със слаба американска държава и разединена в основите си нация ще бъде далеч по-несигурно, недемократично и мрачно място.
––––––––––––––––
Случилото се с ген. Марк Мили и менторът му Пелоси е еднозначно: властта в САЩ не се упражнява от правителството, президента и Конгреса. Тя се упражнява от мощни лобита. Тези лобита не само действат против националните интереси на страната, но са в състояниe:
1. да предизвикат световна война, защото не си дават сметка за последиците от действията им;
2. да пожертват САЩ заради корпоративните си интереси в Китай.
.
Защото такова обаждане от най-висш военен на една държава до най-висш военен на друга държава, схващани като противник, еднозначно означава четири неща:

• Наистина ние, САЩ сме в самото навечерие на световна война с вас, Китай. Това предполага Пекин, който вече е уведомен на такова високо равнище, да вземе мерки, за да не загуби войната. Включително с превантивна употреба на ядрено оръжие като предупреждение (по знаменитата стълбица на ескалацията на Херман Кан в „Мисли за немислимото”).

• Ние, САЩ, не сме готови за война. Не сме готови, понеже политическите противоречия се изостриха до битка на живот и смърт в политическите висини на държавата. Следователно няма да можем да реагираме адекватно, ако вие, Пекин, извършите враждебно действие (например превземете Тайван).

• Ние, среди от САЩ, ще ви уведомим предварително, ако решим да ви нападнем. Така че да сте готови за отпор и да понесем значително по-големи загуби от прогнозираните.

• Ние, среди от САЩ, заявяваме пред целия свят, че нито Белият дом, нито Конгреса са органите, на които можете да имате доверие, когато сключвате споразумения с тях. Защото те не решават – решаваме ние и ген. Марк Мили (или някой друг генерал) е нашият неофициален говорител.
.
Нямам думи!
Навремето Тръмп почти докара САЩ до гражданска война – ако атаката срещу Конгреса беше по-масова и окупацията му беше успяла, това неминуемо щеше да се случи.

Оказва се, че противниците му почти са успели да докарат не само САЩ, но и света до световна, дори възможна ядрена война, при това задрасквайки и разкривайки решаващи козове за САЩ в такъв евентуален конфликт.
.
Изглежда никакви поуки не са взети от случилото се досега в последните двадесет години.

След атентатите на бин Ладен заради погрешен стратегически разчет и огромни, неизмерими по стойност финансово-икономически интереси американският елит се отказа да разсече гордиевият възел на арабския паннационализъм, който е родилната колба на ислямския фундаментализъм и тероризъм. И раздавайки възмездието за тероризма, се разсея за основния отговорен, а бих казал, и виновен – най-високопоставени представители на режима в Саудитска Арабия.

В своя анализ аз тогава написах, че целият свят разбра, че елитът на САЩ 1. Не притежава решителност 2. Текущите му финансови и икономически интереси са му по-важни и имат категорично надмощие над каквито и да е неблагоприятни перспективи – дори и за същите тези интереси. 3. Части от този елит – негови представители са готови да се купуват и да се продават.
.
Последваха нови стратегически грешки, родени от самомнението на „господари на света”. Например когато и двете основни партии и противници за президентската надпревара (изборите 2016) се обърнаха към Кремъл и руските спецслужби (???!!!), за да си набавят компромати един срещу друг.

Нямам представа какво са си представяли да спечелят с тази идея. Но на каквото и да се се надявали, е били тъпо до безумие!

Естествено, получиха закономерното – намеса във вътрешно политическите процеси в САЩ на най-високо равнище, спрямо което получилите публичност опити за манипулирането на изборните резултати са детски играчки.

Тези нелепи крачки доведоха до небивало разделение в американското общество и политическите му и делови среди, което компрометира като държавата им, така и тях самите като ненадежни партньори и неспособни за адекватни решения.
.
Но ако онова беше глупост, повдигната на квадрат, то щурмът на Конгреса беше идиотизъм на куб, защото замалко щеше да задраска американската държава и да я доведе до кървава вътрешна междуособица.
Новите поредни разкрития – за разговорите на ген. Марк Мили просто се чудя как да назова, понеже след тях вече е ясно, че американската държава и нация продължават да разпадат системата си на власт, управление, решения и сила.
***
И няколко странични бележки!
* Всеки, който си представя, че един президент би могъл да започне световна война, без да има одобрението на американския елит (гласно или негласно) и без картбланш от Конгреса, е кръгъл невежа. Дори няма да може да отвори куфарчето с кодовете – ще му бъде отказан достъп.
* Всеки, който си мисли, че една военна авантюра в някой край на света (като Виетнам, Афганистан и т.н.) е съпоставима с пряк световен конфликт с велика ядрена сила, със сигурност няма мозъчни гънки или забравя, че ги притежава.

* Ако днес един висш военен прецени, че няма да изпълни заповед на президента за война и се обади на врага, то на фона на този прецедент утре друг висш военен може да реши, че има право вместо президента и Конгреса да започне такава война.
.
Стресиращо е, че такава позиция – за гражданска доблест на ген. Марк Мили се защищава както от големи медии, така и от част от политическия истаблишмънт на САЩ. Да напомня на тази част на този американски елит, че генерал Петреъс – шеф на ЦРУ, си беше позволил да счита, че един президент (Обама) не пасва на убежденията му и трябва да се свали от власт.

Чудя се как такива като Нанси Пелоси не разбират, че да дадеш политическа власт на военни, да ги оторизираш с политически действия, камо ли на световната сцена, и то с разговори с велика ядрена сила, еднозначно означава да поставиш в залог дори и своята собствена съдба. Защото при връчена му политическа роля такъв генерал не само се превръща в „героят”, но освен управител на силата става и неин господар. Демокрацията е измислена, за да озаптява такива мераци, а погазването на правилата й винаги ги насърчава.
.
Ако това е поредна конспирация на демократите срещу имиджа на Тръмп, пиарите им са за незабавно прекратяване на договорите им. Продуктът им е негоден и некачествен – стока за битпазар. И само купуващите на такъв битпазар несимпатизанти на Тръмп могат да си го харесат. Но твърдият електорат не е необходимо да убеждаваш – той и затова е „твърд”. А за другия електорат подобен прийом си има български аналог – поговорката „да извадиш очи вместо да изпишеш вежди”
Ако случилото се обаче е чистата истина, вече имаме пореден прецедент.
Еднозначно: ако не се реагира или случаят се неглижира, тези инциденти ще се умножават. До успешния.
Знаменитата реплика от онзи сериал „совите не са това, което са” започва да се отнася и за САЩ. Дано да греша!

Григор Лилов