КЪРВАВАТА ПОСТАНОВКА ПРИКЛЮЧИ. ЗАСЕГА!

На срещата Путин Ердоган и двамата бяха напрегнати, което е естествено, но и леко изприщени. Нормално – залагаха на покер политическите си лидерства в своите държави. Неосултанът обаче беше далеч по-нервен от неоруският император и поне за мен безспорно му личеше

Защото ако господарят на Кремъл може да бъде свален от власт само с кремълски бунт, то падишахът в Анкара може да си отиди от държавното кормило и по други начини – чрез негодуванието на населението или армията, или и на двете заедно.
.
РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРЕГОВОРИТЕ
.
1. Поредно примирие. До следващия път.
.
2. Разговорите в Москва за пореден път демонстриха, че Башар Асад не е нищо повече от фигурант, от политическа кукла. На практика неговата част от Сирия е руско-ирански протекторат и затова турския президент отиде на крака да преговаря с един от господарите й.
.
3. Създава се поредна зона за деескалация. Тя отхапва територии от предишната зона. Съответно намалява турското влияние в част от Сирия и това на опозицията на Асад.
.
4. Ердоган се оказа в парадоксална ситуация – печелейки сражението, да загуби войната. Анкара изпрати в района механизирани бригади, които увеличи до дивизия и с тяхна помощ опозицията започна да размазва противниците си. Но заради руската и иранска намеса тя и Турция не можаха да поставят под контрол ключовия град Саракиб и съответно ключовата сирийска магистрала М5.
.
5. В Иран са крайно недоволни, че не участваха в разговорите. Обещанието за възстановяване на предишния тристранен формат (Русия-Иран-Турция) е куха декларация. Иранските войски и Хизбула – марионетката на аятоласите, бяха гръбнакът на битката по земята срещу опозицията и турските войски. Изиграха ги, макар че проливаха много кръв. Така се появиха първите дълбоки пукнатини в съюза между Москва и Техеран.
.
6. Ердоган за операцията се опря на подкрепата на шейховете от Близкия Изток, изненадани и изнервени от фактическото излизане на Русия от формата на нефтения картел „ОПЕК+1”. Вероятно са му обещали чрез своето лоби да му осигурят и мащабна политическа, и мащабна военноресурна подкрепа от НАТО и Запада. Но енергийните династии не успяха в намеренията си. За разлика от други пъти бяха категорично отразяни въпреки нефтодоларите.
.
7. Ердоган атакува Европа с мигрантите умишлено в този момент заради задкулисни съображения.
*** От една страна наказвайки Гърция , той правеше услуга на Русия, жадуваща мъст към „фанариотите”. Путин не може да приема загубата на влияние в Атина, не може да се примири с подкрепата за Украйна (даденото рамо от гърците за украинската църква го брои като забит дълбоко в гърба нож), не може да се примири с гръцката конкуренция за тръбопроводите на „Газпром”;
*** От друга страна, опитвайки се чрез мигрантите да заплашат с дестабилизация Европа, в Анкара си правеха сметки тя да се огъне под натиска и така да получат могъщ политически съюзник в тази война. Мислеха си, че в Белия дом, където недолюбват ЕС, също ще адмирират такава крачка. И сбъркаха.
*** От трета страна с тези действия с мигрантите Ердоган започна да провежда изцяло руската политика на дестабилизация на НАТО – страна-членка срещу друга страна-членка. Започна да провежда същата руска политика за дестабилизация с мигрантския натиск над ЕС. И вероятно е очаквал, че Кремъл ще си позатвори очите за инвазията заради тези получени от него неочаквани геополитически козове. Може би и това щеше да се случи, но бързо загуби смисъл, след като НАТО се дистанцира от турската политика, а ЕС решително се противопостави на шантажа с мигрантите;
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
!!!!!!! Питам се: а неочаквани ли са били наистина или предварително договорени мигрантските операции на Ердоган срещу Гърция и Европа, а други действия? При срещи между две воюващи държави, макар и чрез техни проксита, шефовете на разузнаванията въобще нямат място в преговорите. А бяха на тях.
Нямат място на такива преговори и финансовите министри, но Ердоган взе със себе си Берат Албайрак. И той се срещна с руския си колега Антон Силуанов.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
.
8. Запада и САЩ за пореден път демонстрираха какво загуби Турция от дистанцирането си от тях. Те помогнаха със спътнкови данни и всякаква разузнавателна информация за бойното поле, но нищо повече. САЩ така и не доставиха поисканите съвременни боеприпаси и системи заради изчерпването им от турските войски. (бомби, ракети, специални снаряди, радиоелектронни средства.) А именно с тях турската армия печелеше битката И бързо разбра, че не е проблем да я загуби.
.
9. Подпрян от Иран от една страна, от Русия – от друга, във война с кюрдите, в тежък конфликт със САЩ, скарал се окончателно с Европа Ердоган не проумя, че дори когато сраженията се печелят от военните, войната се губи или печели от политиците. И не му остана нищо друго, освен да заприпка към Москва.
.
10. Русия спечели политически в тази геополитическо разиграване на покера с кървави карти. Но спечели само конюнктурно, понеже стратегически загуби. Загуби, понеже не успя да постигне основните си цели:
• сблъсъкът в Сирия не можа да спре падането на цените на нефта и оттам – и на газа;
• конфликтът с Турция не ангажира НАТО, от което борси и пазари щяха да полудеят и на фона на коронаепидемията да вкарат западния свят в невиждана досега рецесия;
• не успя да взриви отвътре НАТО, както навремето за малко не го взриви гръцко-турската война, избухнала заради остров Кипър;
• ЕС не се огъна под турския шантаж, спря мигрантите и съответно не започна да се дестабилизира;
• „фанариотите” в Атина добре знаят как враговете на бойното поле – Русия и Турция, играха заедно срещу тях и естествено ще си го върнат;
• сблъсъкът за пореден път и този път с много кръв на турски войници, убити от наемни пилоти в сирийската авиация, остро настрои турското обществено мнение срещу Кремъл. Никаква бъдеща добросъседска политика на Анкара не е в състояние да премахне и да елиминира общественото напрежение в тази област в близките няколко години, а може би и десетилетие. (бел.: Ердоган покани Путин в Турция за честване на 100-годишнината от руско-турските дипломатически отношения. Не съобщиха със стандратния израз на дипломацията, че поканата е „приета със задоволство”, но не информираха, че е отхвърлена.
• Всичко случило се вещае лоши дни за редица руски важни проекти в Турция. И за западните, понеже никой не гори от желание да инвестира там, където местният вожд си пада по войните.
.
*****
*****
*****
Моето мнение.
Като цяло бяхме свидетели на кървава постановка, за която милиони обикновени сирийци плащат за пореден път с разрушени домове, със страдания и смърт.
Двамата врагове на локалното, малко бойно поле – Ердоган и Путин парадоксално, но закономерно изглеждаха като прегърнати братя в политическото пространство на света и европейския континент.
Навремето така Сталин и Хитлер воюваха един срещу друг в гражданската война в Испания, докато забъркваха гозбата на дружбата, довела до пакта Рибентроп и разчертаната в него подялба на Европа.
Лично на мен не ми се вярва Ердоган да повтори маньовъра на Хитлер и да тръгне да размазва руското влияние в Сирия, заменяйки го с турско.
В Кремъл никога няма да му го позволят!
Във Вашингтон и Брюксел – също!
Защото парадоксално ситуацията ще се обърне на 180 градуса – ненавиждащите Путин и ненавиждащия ги Путин ще скършат набързо и заедно гръбнака на Неосултана в Анкара.
А дали тези дни не се случи точно това?
.
Но може ли въобще да узнаем какво ври в тази турско-руска колба на геополитиката, както и в колбите и на други държави и техните врагове-съюзници?

Григор Лилов

loading...