Къща на ужасите

Дом за възрастни хора реално е функционирал като къща на ужасите – викове за помощ, крясъци, влачене на стълбите, побоища… Старци, нечии майки и бащи, са страдали зад стените на въпросния дом, без да имат връзка с външния свят. Без телефони и без свиждания. Под благовидния предлог КОВИД-мерки.

Стана ясно, че подобни частни домове има стотици в страната. Контролира ги Агенция за качеството (на социалните услуги). Но контролът, обичайно за България, се свежда до проверка – предписание, проверка – предписание.

Още през август е било документирано, че в дома в Драгалевци има нарушения и нещата не са както трябва. Какво е последвало? Предписание, а при неизпълнение на предписанието – глоба. Пределно ясно за всички е, че ако случаят с насилието в дома не бе стигнал до медиите, всичко щеше да се размине с едни 3000 лева глоба и поредните „предписания“. Които остават само на хартия в поредната агенция към някое министерство.

Десетки са частните домове за стари хора, които имат лиценз, функционират и събират тлъсти такси, за да превърнат обитателите си в… Затворници?

От самата агенция признаха, че проверки в последните години не са правени. Въпреки че по закон всяка година домовете за социални грижи би следвало да подновяват лиценза си. Отново всичко е ставало само на хартия. А може и с плик под масата. Някъде, някой чиновник, прилежно си е затварял очите. И съвестта.

Нищо ново за държавата и частниците. Контролът е красива дума, изпразнена от съдържание. Държавата абдикира. Къде умишлено, къде от нефелност.

Само дето тук става въпрос за човеци и съдби.

Закривай!

автор: Ралица Николова

duma.bg