Лев, затворен в клетка. От надежда еврото може да се превърне в разочарование

Парламентът задължи миналата седмица правителството, в координация с БНБ, да ускорят преговорите с институциите и държавите от еврозоната за замяна на българския лев с еврото от 1 януари 2024 г. Освен това кабинетът и БНБ трябва да ускорят и техническата подготовка за приемане на единната валута според одобрения вече национален план.

Народните представители от „БСП за България“ гласуваха „въздържал се“. „Гласуваме „въздържал се“, защото нито една българска институция, в т.ч. и БНБ, не ни представи анализ за ползите и вредите. Защо не ги представят? Защото имат някакви съображения“, каза проф. Румен Гечев. Според него взимането на политическо решение за ускорено приемане на еврото точно в период на множество кризи, на сляпо, без информация за ефектите, е опасно. Гечев изрази съмнение, че България ще може да защити приемането на еврото със същия курс, който действа през последните 20 години от въвеждането във валутния борд. „Курсът зависи от Съвета на Европа и ЕЦБ и никой няма да ни пита“, подчерта той.

В началото на заседанието по искане на БСП за изслушване по темата в парламента бе поканен управителят на БНБ Димитър Радев. Повече от пет часа депутатите спориха трябва ли страната да настоява за влизане в еврозоната от 1 януари 2024 г. Лидерът на БСП Корнелия Нинова обвини ръководството на БНБ, че се бави с подготовката на доклада, който трябваше да анализира ползите и вредите от въвеждането на еврото у нас от началото на 2024 г. „Според решение на Координационния съвет за еврозоната от 13 юли, първият вариант на доклада трябваше да бъде готов до края на юли, а окончателният – до края на август. Защо няма доклад, уважаеми членове на Управителния съвет на БНБ? В него трябваше да има две части – мнението на БНБ и мнението на Министерството на финансите. Кой не си е свършил работата и имате ли доклад“, попита лидерът на БСП от парламентарната трибуна.

Ползи и вреди

Именно по инициатива на депутатите от левицата управителят и УС на БНБ бяха изслушани по темата. От думите на проф. Румен Гечев стана ясно, че БСП няма да подкрепи влизането в еврозоната, преди да е ясно, че това ще бъде полезно за хората и икономиката.

Още през пролетта партньорите, подкрепящи предишното правителство, постигнаха съгласие целевата дата за присъединяването на България към еврозоната да остане 1 януари 2024 г., а Националният план за въвеждане на еврото да влезе за обсъждане в парламента. Министрите на БСП и тогава гласуваха против приемане на плана. Те се позоваха на споразумението за съставяне на правителство. В него бе записано, че решението ще се вземе след изготвяне на анализ от БНБ за ефектите. Такъв анализ, както се видя от изказването на Димитър Радев пред депутатите, все още не е готов.

За сметка на това пък е готов специалният закон за въвеждането на еврото, публикуван неотдавна за обществено обсъждане. Концепцията на закона повтаря текстовете от приетия преди повече от година Национален план за въвеждане на еврото. Според законопроекта превалутирането на цените и всички договори от лева в евро не трябва да поставя потребителите във финансово по-неблагоприятно положение, отколкото са били, ако еврото не беше въведено.

Без промяна

В закона изрично ще бъде записано, че при приемането на единната европейска валута превалутирането ще се извършва по сегашния фиксиран курс от 1,95583 лева за 1 евро. Няма да се допуска преизчисляване на суми по съкратената форма на фиксирания валутен курс, а трябва да се използва курсът с всичките пет знака след десетичната точка. Така превалутирани, всички суми ще може да бъдат закръглявани до два знака след десетичната запетая.

Всички съществуващи договори, в т.ч. за заеми, банкови сметки, трудови правоотношения, трябва да бъдат автоматично преизчислени. В закона ще бъде записано, че въвеждането на еврото няма да изменя или отменя действието на съществуващите договори.

Заплатите и пенсиите ще започнат да се изплащат в евро след датата на въвеждане на единната валута. Сумите в трудовите договори трябва да бъдат превалутирани в полза на служителя, като се закръгли до най-близкия евроцент. Ако знакът, който следва последния знак, до който се прави закръгляването, е по-голям от 0, една единица следва да се добави към последния знак или ще бъде определена нова сума, която като стойност не е по-ниска от тази в лева. Същото важи за пенсиите.

Потребителите

Специална глава ще бъде посветена на защита на потребителите. В нея ще бъде записано, че превалутирането на цените от лева в евро се извършва безплатно и при преизчисляването потребителят не трябва да бъде поставен във финансово по-неблагоприятно положение, отколкото би бил, ако еврото не беше въведено. Забранява се на търговци и производители, вкл. на банки и други доставчици на финансови услуги, да повишават цената на стоките или услугите за потребителите при въвеждане на еврото без основателна причина. Въвеждането на еврото не може да бъде причина и за промяна на условията по договори и други правни инструменти.

Един месец от деня на въвеждане на еврото в обращение ще бъдат едновременно двете валути – лев и евро. По време на този период търговците са задължени да връщат рестото на клиентите единствено в евро. Банкоматите също ще работят с двете валути в този месец. Цените на стоките и услугите ще бъдат обозначени и в лева, и в евро един месец след датата на вземане на решение от Съвета на ЕС за влизане на България в еврозоната и 12 месеца от датата на въвеждане на еврото. Двойно обозначение на цените трябва има не само на етикетите в магазините, но и в брошури, ценоразписи, фактури, касови бележки.

Комисията за защита на потребителите ще бъде контролният орган, който ще следи за спазването на тези правила.

Безплатно

Физическата обмяна на български банкноти и монети за евробанкноти и евромонети ще бъде безплатна. БНБ ще обменя безплатно и в неограничено количество банкноти и монети от лева в евро без ограничение във времето. Търговските банки и „Български пощи“ ЕАД ще предоставят тази услуга безплатно през първите шест месеца след въвеждането на еврото, след което ще начисляват такса.

В закона ще бъде разписано как трябва да бъдат адаптирани счетоводните документи и отчети, данъчните декларации, регистрите и др. Предстои да се изработи методика за прехвърляне от лихвен процент в лева към лихвен процент в евро. Ще бъдат посочени кои са контролните органи и какви са санкциите при неспазване разпоредбите на закона. Въвеждането на еврото ще изисква и промяна на цялото законодателство, в което левът трябва да бъде заменен с новата валута.

Критерии

Преди дадена държава да може да приеме общата валута, тя трябва да се придържа към няколко строги макроикономически критерии, известни като критерии от Маастрихт. Кандидатът трябва да докаже, че валутата и публичните му финанси са стабилни. Валутните курсове у нас не са проблем, защото страната е във валутен борд от 1997 г. Въпреки това останалите изисквания показват, че присъединяването към еврозоната няма да бъде лесно.

Вероятно най-проблемна ще се окаже инфлацията. Едно от най-трудните условия, което държава като България трябва да изпълни, е свързано с инфлацията, а анализаторите очакват тя да се увеличи. Инфлацията е индикатор за поскъпването на живота и затова присъединяването на държава, в която цените се увеличават твърде бързо, крие риск от дестабилизация за другите държави от еврозоната. Освен това може да отслаби и еврото.

Когато вкарате лева във валутен борд, това е все едно да го затворите в клетка, колкото да не хапе. Но когато го вкарате в еврозоната, това означава да го убиете, да го одерете и да направите кожата му на тъпан. Оттам връщане няма.

Еврозоната е място, на което се взимат авторитарни решения, които далеч не са изгодни за всички страни, които са нейни членки. Еврозоната е не съвсем дисциплинирана структура, правилата там се изкривяват, но не за всички.

Негативите в еврозоната се споделят както между онези, които получават облагите, така и с онези, които не получават никакви облаги, твърди икономистът Григор Сарийски. Проблем е, че не се знае в каква посока ще се развие еврозоната след украинската криза. Сега се говори за зелени политики и когато ЕЦБ започне да налага това нещо посредством финансови механизми, това означава оскъпяване на производството. Еврозоната е като подвижни пясъци, не знаем каква ще е ситуацията утре. На фона на разрастващата се криза и на фона на това, че еврозоната е незавършена конструкция с липсваща основа, рисковете за всяка икономика може да се окажат много повече от позитивите.

Евгени ГАВРИЛОВ

https://duma.bg/