Легендата на Сатирата Славчо Пеев: Артисти, дали живота си за театъра, получават срамно ниски пенсии

Легендата на Сатирата Славчо Пеев още се възстановява, след като прекара Ковид преди няколко месеца. 83-годишният актьор обаче не спира да играе на сцената на любимия си театър. Публиката може да го гледа в спектаклите „Да, господин премиер“ и „Сатирично кабаре“.

Славчо Пеев сподели пред „Ретро“ как се чувства като работещ пенсионер, защо не иска парична премия за заслуги и какво мисли за политическия хаос в държавата.

– Г-н Пеев, неотдавна преборихте коронавируса, как сте със здравето сега?

– Прекарах Ковид преди два месеца, въпреки че имах две ваксини. Сега обаче мускулите на десния крак ме тормозят. Не ме боли, но трудно го движа. Ходих по лекари и те казаха, че Ковид удря по слабите места. Явно това е моето слабо място. Казаха ми да се благодаря, че не е сърцето. Сега ходя с бастун и се крия (засмива се). Никак не обичам да ми се случват такива неща, но какво да се прави. Имам и представления, сложно е. Слагат ми стол да седна на сцената и да говоря. Всички в Сатирата се грижат за мен. Играя в два спектакъла – в „Да, господин премиер“ и в естрадния „Сатирично кабаре“, който закривам с един голям монолог. В „Да, господин премиер“ през повечето време съм седнал и говоря от началото до края, кажи-речи. Така че там нямам проблеми, само събирам сили за едно влизане и за едно излизане.

– Как прекарвате времето вкъщи?

– Чета пиеси. Аз съм главен художествен ръководител на театъра в Дупница и сега търся драматургичен текст, искам нещо българско да се постави там. Струва ми се, че ще е най-добре да направим една пиеса на Христо Бойчев, която ние играхме много кратко.

– А кога за последно застанахте пред камерата?

– Преди три месеца снимахме втора част на телевизионните реклами с Ицо Стоичков и с Димитър Рачков.

– Може ли един пенсионер да живее добре с хонорара от снимките на такава реклама?

– Няма да ви кажа (смее се). Но това си е една истинска помощ за пенсионер като мен.

– А при социализма от снимки на един сериал сте си купили кола?

– Е, бяха шест серии! С Наум Шопов играхме двама милиционери полковници. И хонорарът за шестте серии беше точно колкото за една шкода. Аз не можех да си купя обаче, защото нямах номер – навремето 5-10 години се чакаше ред с номер, за да получиш кола. Обаче ние имахме един велик артист и един велик приятел в театъра, който се казваше Нейчо Попов. Нейчо беше човекът, който правеше услуги на всички. Знаеха го навсякъде. Аз отидох при него, казах му, че нямам номер, но искам да си купя една шкода, помолих го да ми съдейства. И Нейчо каза: „Утре сутринта да си пред нас“. Взех го и отидохме в „Мототехника“. И там той целия ден игра етюди. Всички в „Мототехника“ спряха да продават, спряха да работят и гледаха това представление на Нейчо. И в 6 часа вечерта дадоха една шкода за мен. Такива времена бяха.

– Сближихте ли се с Христо Стоичков на снимките на рекламата, общувате ли с него?

– Мисля, че да. Христо е голяма фигура, страшен човек. И мисля, че ми е приятел и аз съм негов приятел. Той разсъждава страхотно за българския футбол. Въобще – един истински човек.

– В тази повсеместна криза как се оправяте в битов план, г-н Пеев?

– Моята пенсия е 350 лева. Но играя в Сатирата на хонорар и съм на щат в театъра в Дупница. И още някой ангажимент, ако излезе… Така че става една нормална пенсия. Както чувам, 900, 1000, 1100 лв. са пенсиите на някои мои колеги. И при мен горе-долу толкова се получава.

– Значи не се оплаквате.

– Не, няма от какво да се оплаквам. Важното е, че още ме търсят и аз се отзовавам за някои ангажименти. Много мои колеги обаче доста се оплакват и живеят много трудно. Има хора, които са си дали живота за театъра и получават невероятно ниски пенсии. Много е грозно и срамно!Поддържа се като че ли нарочно едно ниво на ниски заплати, ниски пенсии. Мисля, че в тази държава има повече пари. И повече благодарност трябва да има към тези хора.

– Вие получихте ли от паричните премии за заслуги в размер на 300 или 500 лв., които се раздаваха по списък от Министерството на културата?

– Не, не получих. Може би си казват, че още работя. Пък и аз не съм ходил да говоря за себе си, нито някой друг е говорил за мен по този повод.

– Не сте ли засегнат все пак, че не са ви включили в тези списъци?

– Не се засягам. Аз съм фаталист човек. Нали знаете, ние, артистите, преди да излезем на сцената, си имаме разни малки ритуали. Та аз съм фаталист и си мисля, че ако ми дадат нещо ей така отгоре, няма да бъда добре.

– В социалните мрежи мнозина изразяват недоволство, че държавата се грижи за украинските бежанци, а българските пенсионери мизерстват – какво мислите за това?

– Колко са грижите за украинските бежанци?! Някакви подаяния, отбиване на номер. Това, което прави държавата за украинските бежанци, е срамно. Те трябва да бъдат приети у нас с отворени обятия, да живеят тук едно известно време като хората. Аз съм много пристрастен към Украйна. Имах голям приятел там, Иван Миколайчук, велик украински актьор, те го боготворяха. С него имаме два филма в България, два филма във Франция и два филма в Грузия.

– Мислите ли, че България трябва да предостави военна помощ на Украйна?

– Аз не знам с какво може да помогне България. С каквото може, но да помогне както трябва! Не знам с какво разполага тази държава във военно отношение. Просто трябва да се направи нещо за тези хора, които са в беда. Утре може ние да бъдем в беда. Не искам да пророкувам, но всичко става.

– Според вас справя ли се правителството на промяната с тежките кризи в държавата?

– Не мисля.

– А какви са впечатленията ви от публичните изяви и селфитата на новия министър на културата? Ваши колеги от артгилдията дори му искаха оставката.

– Недейте, просто това е обидно. Министърът на културата във всички нормални държави е голяма личност. Той е представително лице, той представлява културата на тази държава! Скоро бях на една премиера с Петър Стоянов, невероятен човек. За личности от такъв калибър говоря. Не искам да обиждам настоящия министър на културата, не го познавам. Но говоря за принципа.

– Напоследък се нароиха много български тв сериали, как ще коментирате качеството им?

– Мисля, че са с различен успех. Явно имат желание да направят нещо, което да се гледа от повече хора. Някъде успяват, някъде не успяват. Много е сложно. А е и въпрос на пари.

– Едно време улиците опустяваха, когато по телевизията започваше български сериал. Защо сега няма такива култови поредици?

– Всичко тръгва от този, който дава идеята, и този, който пише сериала, той си иска писател. Повечето писатели се изпокриха, други пък остаряха доста. И рядко някое зрънце се появява. И другият човек, от когото зависи качеството на един сериал, естествено, е режисьорът. Трябва да кажем, че навремето имаше страхотни режисьори. Които бяха завършили кой в Англия, кой в Чехия, в Полша, в Съветския съюз…

автор
Вера Йорданова
retro.bg