Лични данни за правителствена употреба

В началото на тази година Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) се оказа основен автор на законови промени, които бяха обявени от журналисти и правозащитници като опит за цензура. Комисията вече има законови основания да санкционира медии, ако прецени, че определени репортажи и разследвания нарушават „неприкосновеността на личния живот“: включително и на хората с власт, включително и по отношение на това къде живеят например.

През май месец миналата година влезе в сила Общият регламент за защита на личните данни (GDPR) и се приеха съответните промени в националното законодателство. КЗЛД вече има право да регулира и санкционира институции и фирми за това как обработват личните ни данни. Регламентът е най-мащабното регулиране на интернет пространството от неговото създаване и е опит за политически отговор на редица скандали, свързани с това как и за какво гигантските технологични компании ползват личните ни данни.

Пресечна точка на всеки от тези аспекти на защитата на личните данни е именно комисията, която трябва да следи да няма злоупотреби както от страна на държавата, така и от частни субекти. А интересът към личната ни информация е огромен. В разгара на предизборна кампания тези данни са особено чувствителни. Чиста случайност е, че мандатът на настоящия състав на КЗЛД изтече малко преди официалното начало на предизборната кампания за избор на членове на Европейския парламент. Случайност ли е обаче бавенето на избора на нов състав на комисията? Дали правителството не се опитва да окаже нерегламентиран натиск върху иначе независимия регулатор? Дали целта не е да се държат под контрол медии, организации и хора чрез КЗЛД, която да бъде поредната „институция бухалка“? Може ли КЗЛД да се окаже впримчена в предизборната кампания на страната на силния на деня?

Настоящият състав на Комисията за защита на личните данни беше избран преди 5 години от парламентарното мнозинство на кабинета „Орешарски“. Процедура нямаше, а от БИПИ критикувахме избора заради съмнения за непотизъм.

За предстоящото изтичане на мандата на комисията сигнализирахме още през март Министерския съвет (МС) и настояхме да се проведе достатъчно отворена, прозрачна и конкурентна процедура. До този момент МС не е обявил (или поне не публично) какво смята да прави по отношение на процедура и номинации.

Втората фаза на тази процедура е изслушването и избора на членове и председател на КЗЛД от Народното събрание. От БИПИ писахме до парламента и настояхме да осъществи парламентарен контрол върху правителството, което нарушава закона. От народните представители поискахме и да направят задълбочен и отговорен избор, като гласуват поотделно всяко предложение на правителството. Отговор от Народното събрание също не сме получили.

Опозицията, която се появи единствено за тържественото заседание на парламента по повод 140-годишнината от приемането на Търновската конституция, очевидно не вижда проблем в това, тъй като също не е реагирала. Необясним е двойният стандарт на БСП – от една страна, се искаше спазване на закона за мандата на ЦИК, а за този на КЗЛД си затварят очите. Като че ли за никого не представлява проблем погазването на основен принцип на демокрацията като мандатността. Като че ли за никого не е от значение и Решение 13/2010 г. на Конституционни съд на РБ, в което се тълкува същият принцип, определен като „защитен механизъм на демокрацията“.

В този контекст е нормално да се запитаме защо правителството не проведе избор на нов състав на КЗЛД и наруши закона. Политическата логика сочи, че всяка власт опитва да установи и задържи максимално дълго приближени до нея хора на ключови позиции в иначе по закон независимите регулатори. Обществената логика дава отговор на това питане: очевидно сегашното ръководство и състав на КЗЛД са удобни за властта, т.е. те са й приближени.

Председателят и членовете на КЗЛД в момента са в състояние на „изпреварващо послушаниe“. От решението на Бойко Борисов зависи дали те ще са утре на работа, или ще бъдат сменени, тъй като нямат демократичните гаранции, които дава мандатът. В това положение те са зависими, институционално слаби и решенията им могат да се влияят от волята на изпълнителната власт.

Последното всъщност представлява нарушение на правото на Европейския съюз. Съдът на ЕС има практика по въпроса, именно по казус с австрийския орган за защита на личните данни. Съдът намира, че органът за защита на личните данни е в зависимост от правителството, което е недопустимо спрямо вътрешното право на съюза (Решение C‑614/10). В посоченото решение изрично се казва: „В същото решение Съдът уточнява, че тези органи трябва да бъдат защитени от всякакво външно влияние, било то пряко или косвено, което би могло да насочва техните решения (виж в този смисъл Решение по дело „Комисия/Германия“, посочено по-горе, точки 19, 25, 30 и 50)“.
Съдът на ЕС e бил многократно сезиран по въпроси за установяване независимостта на различни национални регулатори и опитите на конституиращите ги власти да ги нарушават. Практиката му е устойчива в посока защита на институционалната и функционална независимост на тези органи.

Какво следва оттук за България? Реално държавата ни може да бъде осъдена за това, че изпълнителната власт държи в зависимост независим регулатор, който безпристрастно да следи за защитата на личните ни данни. И това в условията на завишена защита на тези данни. И това по време на избори.

Биляна Гяурова-Вегертседер
Теодор Славев

*Авторите са членове на Българския институт за правни инициативи (БИПИ)

Лични данни за правителствена употреба

http://capital.bg