Л&л, Нимбай!

Започнах заглавието на тази писаница с „Л&л“ (лидери и лайна) защото Fuck на английски и Merde на френски не са псувни, нито ругатни, а най-човешки възклицания. На видеозапис се чуват възгласи: Fuck. It’s on fire!, Merde. La cathédrale d’Notre-Dame est en feu, докато пламъците пролазват към балюстрадата, където в романа на Виктор Юго звънарят грозник Куазимодо, оглушал, докато биел камбаните на „Нотр Дам“, вдига на ръце танцьорката Есмералда и крещи „Азил!“, а долу в подножието човешката гмеж приглася Asile! и Есмералда получава „азил“ (убежище, подслон) във величествената катедрала.

Едно време имаше лидери, сега има merdes (лайна). Сравнете визионерите Моне, Шуман и Пол-Анри Спаак с днешните „енарси“ (възпитаници на ЕНА, École nationale d’administration) и други „мерд“, които превръщат великата европейска идея в Европа на две скорости.

Премиерката Мей и президентите Макрон и Тръмп бледнеят пред лидерите Томас Джеферсън, Уинстън Чърчил, Дьо Гол и Конрад Аденауер.

Българите бяхме неподатливи към вождизъм. Не се юрвахме след лидери. Бащите казваха, че политиците се дърлят кой да води бащина дружина, а децата избягвахме да играем на Follow the leader. В града играехме на улицата, на село – където си искаме. Нямаше електронни игри, нямаше затлъстели деца. Сега има „Гугъл“, има енциклопедия на игрите, но от тях е невъзможно да научиш всички игри, защото измисляхме наши игри като надплюване (кой плюе по-далеч) и дуел (секундантите отмерват пет крачки, двама се целят с плюнки). Някои сегашни политици играят такива public slanging matches.

Играехме и колективни игри като народна топка, челик или суинка, която прилича на американския бейзбол, но рядко играехме американската игра Follow the leader, следвай водача, защото откъде накъде ще го следвам аз него, овцете следват овена; не искам да съм овен, нито овца. Follow the leader се играе така: Децата застават в индийска нишка. Първото дете спринтира, второто дете го следва, третото следва второто и тъй нататък. Лидерът прескача локва, после и ти (отпадаш, ако цопнеш в нея). Или лидерът скача от втория етаж или минава по перваза и влиза в другата стая през прозореца, въобще повтаряш всякакви щуротии, които момчетата могат да измислят. Но момичетата не падаха по-долу. Една „лидерка“ ни караше да подскачаме смешно на тротоара, играейки на дама като момичета, при друга ние трябваше със затворени очи да си пипнем върха на носа. Имаше две балеринки – малката изпълняваше двоен пирует, кака й троен.

Повярвайте ми, дами и джентълмени, едно момче може да е атлетично и с добра координация на движенията, но то не може да се завърти като пумпал два пъти, освен ако не е посещавало балетно училище. Залитахме, падахме и примирахме от смях, но играта загрубяваше, когато лидерът каже неприлична дума или напсува втория; този, който те следва и го напсуваш, може да се обиди или да те набие, ако е по-силно момче. Пък с момиче си безсилен, понеже не бива да удряш момиче. Поради това неудобство рядко играехме на Follow the leader, настрана, че не искахме да сме подражатели. Любимият ни уестърн беше „Шейн“, понеже той е lonely cowboy, не един от „Великолепната седморка“, холивудския уестърн по японския епос „Седемте самураи“.

Във военните US академии учели кадетите на How to be a leader of men. Досмеша ме, когато узнах, че някои български партии пращали техните млади кариеристи на курсове за политически лидери. Няма шега, така било при демокрацията.

Браво, бе! Значи демокрацията насаждала вождизъм. Значи тя учела на конформистко подражателство.

Неотдавна един конформист каза за мен: „Жалко, че си бил конформист шпионин“. Конформистът си ти, приятелю. Нимбай!

NIMBY е съкращение от началните букви на Not in my backyard. Казваш си на ум Нимбай и обръщаш гръб. Да спориш с конформист е като да спориш кой е измислил коктейла „Молотов“. Финландците през Зимната война със СССР 1941-1944 г.? Но преди това през 1940 г. Хитлер окупира Дания и Норвегия (кодово название „Операция „Везер“) и норвежците се съпротивляваха, използвайки бомби самоделки „Молотов“, макар че главата на съветския външен министър Молотов приличаше по-скоро на молот (чук), отколкото на бухалка. Май първи бил генералисимус Франко, въпреки че франкистите не наричали „Молотов коктейл“ запалителната бутилка срещу доставяните от СССР на испанските републиканци съветски танкове Т-26 в испанската гражданска война (1936-1939 г).

Заключение: „Гугъл“ е удобство, което те подхлъзва към конформизъм, ако го следваш, както в играта Follow the leader!

Димитри Иванов

http://segabg.com