Любопитството носи победа в древната битка на видовете

67 години след като четирима британски учени откриват двойната спирална структура на ДНК, генетичните изследвания отварят пред човечеството необятен космос от възможности. Миналата година например археолози се натъкват в Южна Дания на дъвка от кората на бреза. Тя е на цели 5700 г.! Но какво от това?! Генният й анализ показва, че за последно е била в устата на жена ловец – със сини очи, с тъмна коса и кожа. Учените дори разкриват от какви болести е страдала, какви микроби са живели в устата й. Преди 2 г. пък в Ханой, Виетнам, ДНК тест разкри уникален медицински случай на две близначета, които неочаквано драматично се оказаха от различни бащи.

Днес генни изследвания изобличават всеки ден и всеки час насилници, реабилитират несправедливо осъдени, помагат на човечеството да се изхранва и развива, променят историята му, като разбиват строго научно митове от дълбока древност.

Дори и това свръхмодерно оръжие обаче все още не дава отговор на една огромна загадка – защо изчезват неандерталците? Защо те се оказват губещите от сблъсъка с хомо сапиенс, пристигнали в Европа от Африка преди 46 хиляди години? На пръв поглед неандерталците изглеждат сигурен фаворит в тази битка – мощни челюсти и нокти, едри и яки стави, много развита и плътна мускулатура. По-голям мозък, хипермесоядни и дори канибали, които живеят над 300 хиляди години в ледникови периоди на минус 30 градуса в Европа, Близкия изток и част от Централна Азия. Неандерталците оцеляват, докато климатът непрестанно променя животните около тях – хипопотами и слонове с прави бивни, мамути и космати носорози, бизони и лосове, пещерни лъвове и мечки. Едри и диви, с които смело влизат в брутален близък бой, за да се изхранват.

Срещу тези машини за убиване излиза хомо сапиенс – по-висок, по-бърз, но много по-слаб физически. И въпреки това след 20 хиляди години съвместно съжителство изчезват не съвременните хора, а неандерталците. Неизвестно как – заради природни катаклизми, заради климата или в сблъсъка с хомо сапиенс, те са изтикани в пещерите на Иберийския полуостров, върху скалите на Гибралтар, където е последното им убежище в Европа.

Днес екип от български и чуждестранни учени търси обяснението на тази загадка в пещерата „Бачо Киро“ край Дряновския манастир. Изследвайки останки и от двата вида, те са убедени, че неандерталците и хомо сапиенс са живели заедно и са се кръстосвали много по-дълго от това, което твърдят известните теории. А съвременните хора са надделели заради любопитството си, абстрактното мислене, стремежа към принадлежност в група и към усъвършенстване.

Какво точно откриха учените в „Бачо Киро“ и как ще променят историята на видовете – надникнете в основната тема на този „Космос“. Освен в дълбока древност, ще ви пренесем и в орбита около Земята, за да видите коя жена изстреля там американските изследователски ракети. Ще ви потопим в дълбокия Нил, за да открием заедно какъв е бил флотът на древните египтяни. Ще разкрием мит ли е глухотата на Бетовен, как завършва съперничеството между Джаки Кенеди и Мария Калас и кой е мафиотът, вдъхновил режисьора Мартин Скорсезе.

Слави Ангелов

168chasa.bg

 

loading...