Македония има проблем, който не подлежи на разрешаване

Македония има проблем, който не подлежи на разрешаване. След като преди около 100 години България губи Балканските и Първата световна война, територията на географската област Македония /държава с такова име никога не е имало и не е съществувала след Древността/ е поделена между Гърция и Югославия. Какво се случва обаче?

1.Огромен мигрантски поток към „стара“ България. В София са създадени цели нови квартали от македонски бежанци. Към днешна дата всеки четвърти българин е потомък на македонски бежанци. Потокът не е към Сърбия, нито към Гърция, а към България, което косвено показва коя държава те считат за своя родина.

2.Останалите в юго-Македония първоначално са карани да се признаят за „южни сърби“, но македонските кратуни са корави и това не е проработило през следващите 20 години.

3.През 1944 година властта в Югославия е завзета от титокомунистите, които с подкрепата на Коминтерна и непротивопоставянето на изключително глупавите български комунисти вземат едно наистина свръхефикасно национал-инженерно решение: населението там да бъде обявено за „македонска нация“, която говори и пише на „македонски език“, като за целта спешно е била създадена „македонска азбука“ на база заместването на няколко букви от българската с такива от сръбската. Българите са обявени за татари, фашисти и окупатори, т. е. за врагове на новосъздадения „македонски народ“. Всичко това влиза в учебниците на децата. Който от възрастните не е съгласен – терор, докато не размисли. Минават две-три поколения и македонците наистина започват искрено да вярват, че са самостоен народ, който има своя история в Средновековието и Възраждането. Да, но където и да бръкнат – удрят на камък: Климент Охридски е пратеник на българския княз Борис I, за да създаде българска книжовна школа в Югозападните предели на България. Цар Самуил е български цар, а не македонски. Братя Миладинови написали „Български народни песни от Македония“, а не македонски. Паисий, родом от Банско в Македония, написал „История славяно-българска“, а не славяно-македонска, дори лидерите на историческото ВМРО се самоопределят етнически като българи. И т. н. и т. н.

4.Въпреки това „чипът“ на македонците е безвъзвратно сменен и към днешна дата те не се смятат за българи. Да им обясняваме обратното е напълно безсмислено. Имат право да се самоопределят както намерят за добре. По прашните тавани, влажните мазета и в семейните архиви намират чат-пат кръщелни свидетелства на бабите и дядовците си от времената на Екзархията или свидетелства за завършено основно образование, където пише, че са по народност българи, които в днешно време използват, за да вземат българско /европейско/гражданство по произход… и до там.

5.Тито-сърбо-югославската върхушка, която управлява държавата Македония след възникването й на политическата карта през 1991 г. има огромен интерес от противопоставяне на България, защото това е в основата на македонската идентичност – ние не сме българи, а сме нещо друго. А тази управляваща македонистка шайка също има роднини, съученици и любовници, които да назначава на хубави длъжности в администрацията, както и „бизнес-партньори“, на които да раздава държавни поръчки срещу рушвети. Тъй че да очакваме от управляващия елит на Македония да промени отношението си към България, е просто невероятно наивно и смешно.

6.Македонците направиха огромна стратегическа грешка, като преброиха само 3500 българи измежду своите граждани, макар и 90 000 от тях да имат българско гражданство, а още 30 000 са на опашката за такова. Идеята им е ясна – да кажат на ЕС: няма достатъчно българи, за да се налага да променяме конституцията. По този начин обаче те косвено потвърждават произхода на основното си население, за което има предостатъчно източници, че до преди няма и един век е съставлявало над 2/3 от населението на географската област Македония – българите. Преименуването на този народ от български на македонски не означава, че това е станал нов, различен народ. Същият си е, но преименуван. У нас по време на Възродителния процес преименувахме турците като отделни личности. Тито-югославяните преименуваха в Македония цял един народ.

7.Свършвам с това, с което започнах. Тито-югославските национал-инженери се надяваха всички народности в Македония да се нарекат „македонци“ по националност, независимо от етническата си принадлежност. Това бе в основата на концепцията им за „македонска нация“. Да, но това го направиха само българите след десетилетия на насилие и преподаване на фалшив език и фалшива история. На преброяването през миналата година албанците не се нарекоха „македонци“, нито турците, нито останалите етноси. Реално съвременна Македония е двунационална и двуезична държава, в която мечтата на тито-юго-комунистите всички етноси да се нарекат по националност „македонци“ тотално се провали.

ЕС няма да допусне двустранните проблеми между България и Македония да станат европейски. Но това е по-малкият проблем на ЕС. Въпросът е дали Европската уния ще допусне за свой член държава, в която населението не знае какво е по произход и етнос, какъв точно език говори, а кражбата на история е превърната в единствен принцип за създаване на собствена идентичност. Македонската нация е още в родилното отделение и първо трябва малко да порасте, за да претендира за права, като старите европейски нации. А най-старата европейска държава е… българската.

Емил Василев