„МАКЕДОНЦИ“, СА ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ!

Няма по-ненужен и вреден спор от този свързан с македонската идентичност. „Дядо му е българин, а той се прави на „македонец!“ Той не се прави, той е македонец и трябва да бъде уважен като такъв, защото е оцелял. Това е най-важното. Повечето хора останали извън границите на България, тези които са се обявили за българи, са останали без глави на раменете. Едни са пръснати по гръцките острови, начело с остров Трикери, където е издигнат първия концентрационен лагер в Европа, специално за българи. А има и такива, които са хвърлени в морето преди да стигнат до него. Останалите в кралство Сърбия, после Югославия, заминават без билет за връщане на острова „Горни Оток“. Те нямат внуци. За тях песни не се пеят, защото не са паднали в бой, като Миле Попйорданов и Гоце Делчев. Времето е изтрило техните имена. Това са българските съвременни мъченици. Останали са живи само тези, които са се писали „македонци“. Между тях има гъркомани, сърбомани и „антички македонци“. Те са загубени за България и всякакъв спор с тях е излишен. Другите, скътали дълбоко в съзнанието си завета на дедите за „майка България“, те са наши приятели. Премахването на границите, новите средства за общуване и личните контакти, ще ни позволят да се опознаем и съберем.
Тук отварям малка скоба за „дедите“. Има хора, които се гордеят с корените си, други се срамуват от тях. Няма автоматична или задължителна връзка между деди и внуци. Всеки е свободен да държи сметка за произхода си, или не. Създателят на съвременна Франция, Наполеон Бонапарт, е „корсиканец“, а дядо му е от Тоскана. Инженерът (Густав Айфел) построил Айфеловата кула е внук на пруски дезертьор, а дядото на бившият президент Никола Саркози е солунски търговец.
Промените които настъпиха и настъпват на Балканите, в Европа и Света налагат нов поглед към близките до нас народи, тези с които имаме не само обща история, но и съдба. В тази нова ситуация, създадена не от България, а за пореден път от Великите сили, отношенията между българи и македонци напомнят копаенето на тунела под Мон Блан. Или последната негова фаза. Италианци и французи напредваха едни към други, със светлината на газови лампи. До последния момент, те не бяха сигурни дали ще се срещнат или ще се разминат. Волята и упоритостта от двете страни на Алпите надделяха и връзката между двата народа се увенча с успех.
Ето защо, ако срещнете „македонец“, поздравете го и го поканете да сподели с вас чаша вино. Изслушайте го търпеливо. Той също ще ви слуша. Имате много неща да си кажете. Накрая може да излезете роднини. Кой знае?

Божидар Чеков
Снимка на Божидар Чеков.
loading...