Мартин Димитров – Следващият парламент има отговорността да ни де-идиотизира

Мартин Димитров е управляващ партньор и творчески директор на рекламна агенция Нитрам. Създател е на многобройни художествени, публицистични и рекламни текстове, публикувани на страниците на Maxim, Капитал, L’Europeo и други медии. Мартин е човек със силно изявени обществени и политически позиции, които последователно защитава в социалните мрежи. През последната година със забавните си и едновременно задълбочени и разбираеми постове, се превърна в един от най-четените хроникьори на настоящето. Кандидат е за народен представител от листата на „Демократична България“ #11, преференция 110.

Разговорът води Десислава Олованова

Кога започна пътят ти към парламента? И кога реши, че това може да е възможен избор за теб?

Не, не, не — различно е. Аз просто съм направил избора да се кандидатирам. Хората обаче ще решат дали това е възможен избор за мен. И едва тогава ще можем да говорим за път, по-скоро за неговото начало. На този етап това е просто първа, все още малка крачка в политическа посока.

Какво смяташ, че му липсва на Народното събрание до сега в най-новата ни история, което ти ще можеш да привнесеш или създадеш, за да стане едно по-добро място?

Няма да правя преглед на всички парламенти от най-новата ни история, но ще надникна в последния. И дано не се разплача при болезнения спомен за това удивително в елементарността си последно Народно събрание. В общи линии, 44-тото Народно събрание представляваше сбирток от сиви хорица, за част от които подозирам, че наместо сиво вещество в главите си имат желирани бонбони. Парламент на простотията, крайно жалък.

Последното Народно събрание окончателно ни идиотизира в древногръцкия смисъл на думата. Знаеш: „идиот“ в древна Гърция е човек, който не се интересува от политика и от обществените дела. Е, тези ни направиха идиоти — системно и с усилия ни превърнаха в отвратени хора, които не се интересуват от политика.

Следващият парламент има отговорността да „де-идиотизира“. Да говори ярко и да възвърне както парламентаризма, така и интереса на хората към политиката. Убеден съм, че „Демократична България“ има ресурса да запълни една огромна празнота в Народното събрание. И да даде много повече смисъл на Народното събрание.

Смяташ ли, че досегашният ти опит може да ти е от полза като депутат, и че може да внесе в НС нещо, което сега му липсва?

О-о-о-о-о, да! Рекламата е труден бизнес, в който пораженията са много повече от победите. Ние печелим бизнеса си на конкурси и загубените такива са много повече от спечелените – това се отнася и за най-добрите агенции. Много малко индустрии тренират лимитите на поражение така, както го прави рекламата.

Рекламата те учи как да продаваш идеи. А това става не като тръбиш колко жестока, яка, невероятна и изключителна е твоята идея, а когато я представиш така, че другата страна да я припознае като своя. Вярвам, че това мое умение ще бъде от полза в следващото Народно събрание. Още повече, че „Демократична България“ говори за тематични мнозинства и това е страхотно – да правим мнозинства около идеи, а не просто математически събирания.

Ти винаги си казвал, че безкрайно обичаш рекламата, но сега ще я изоставиш за 4 години, струва ли си?

А пък ти си единственият човек, който прогнозира 4-годишен мандат на идващия парламент. Всъщност, не работи точно така — човек не изгаря мостове, за да започне нещо ново. Тъй като често сме ставали свидетели на хора, чиято биография започва от парламента, някак си имаме кривото разбиране, че преди парламента няма нищо.

Знаеш ли, че Морис Саатчи от „Saatchi&Saatchi“ има изключително активна политическа кариера и е в Камарата на лордовете от консерваторите? Ако си спомняш как сме се възхищавали от „Saatchi&Saatchi“, политическата му кариера не е попречила на това да направи една от най-великите, креативни и оригинални рекламни агенции в света.

Струва си да правим промяна. И в рекламата, и в парламентаризма. Това си струва. И тази промяна да бъде добра.

В какви сфери ще работиш като депутат?

В моите си. Искам да дадем тласък на творческите индустрии. Да започнем да мислим за творчеството като за важна част от икономиката ни. Технологиите и творчеството са двете неща, които ще бъдат в основата на бъдещето ни. И те ще ни помогнат да дръпнем напред като нация.

Между другото, би било чудесно всеки в парламента да се занимава в полето на своята експертиза. Ако всеки се насочи към подобряване на това поле, от което разбира, ние тук ще се изстреляме бързо напред.

Какво искаш хората да си спомнят за теб след твоя мандат?

Че има и друг Мартин Димитров. И това съм аз.

Как смяташ да постигнеш целите си, върху които ще работиш като депутат?

Деси, с теб се познаваме от повече от двайсет години. И ако се замислиш и се върнеш назад във времето ще видиш, че непостигнатите ми цели за цялото това време се броят на пръстите на едната ръка.

Ще постигам цели като на първо място преценя дали мога да водя тази битка. И кога е точният момент за една или друга битка. Аз съм добър в това. Трябва да сме наясно, че няма как всички чудесни идеи в сектор „Култура“ от програмата на „Демократична България“ да се случат. Но от работата си имам онова, което позволява в много точен момент да прецениш какво има възможност „да мине“ — ще използвам този рекламен термин. Оттам нататък е стратегия, подредба, страст и целенасоченост.

„Партия“ идва от „част“, а „парламент“ идва от „парларе“, което значи „говоря“. Е, целта е с говорене да убедиш другите части, че твоето е по-добро от тяхното. За да бъде по-добре за всички. Защото, нескромно, но не мисля, че в идващото Народно събрание някоя политическа сила ще има по-добри идеи от тези на „Демократична България“.

Влизал ли си някога в Народното събрание?

В сегашната зала на Народното събрание съм влизам неведнъж. В началото на 90-те в Партийния дом имаше кино и ние бяхме открили как да се намъкваме без пари през различните входове. Спомням си веднъж как един байчо беше идентифицирал, че нямаме билети, приближи се към мен и шепнейки, каза: „Вие май нямате билет?“. А аз, с изключително строг тон, му казах: „Ама моля Ви, пазете тишина! Хората са дошли на кино, а не да Ви слушат Вас!“. И той се изтегли.

Смятам, че е позорно и срамно Народното събрание на Република България да се помещава в Дома на БКП. И едно от нещата, за които съм готов да положа огромни усилия, е завръщането на парламента в неговата истинска къща.

Кое от досегашната ти работа ще ти е от полза в работата ти като депутат?

Умението да продавам идеи. Защото, с измислянето работата едва започва. Умението да правя идеите реалност. Т.нар. „стратегическо планиране“, в което съм много добър и е в основата на работата ни. Разбирането, че хубавите неща изискват време. И не на последно място това, че съм се научил да разговарям с най-различни хора през тези години. Нашата професия е социална и това е страхотно.

Автор си на емблематичната кампания „Краварката е в левия ъгъл“ и владееш словото, ще се опиташ ли да направиш дебата в парламента по-качествен?

Имам умението да мобилизирам думите — те са най-силната ми армия. И мисля, че това е важна предпоставка за завръщането на качествения дебат в парламента

Кой смяташ, че ще гласува за теб?

Извън жена ми, майка ми, сестра ми и тъща ми, много се надявам това да са млади хора, които осъзнават важността на тези избори. Разчитам на тези, които ме четат, както и на индустрията ни — тя ме познава изключително добре, с всичките ми плюсове и минуси. И много се надявам колегите ни да си представят тези мои качества, които знаят, в действие в НС.

Вярвам, че за мен ще гласуват и хората, които искат едно простичко, но трудно нещо. И то е да си направим мястото по-добро. Да бъде такова място, в което да знаем, че децата ни ще се върнат. Защото, хубаво е да заминават: те трябва да грабят с пълни шепи от света, да разговарят, общуват и работят с него. Но най-хубаво е да знаем, че ще се върнат.

Не познаваш интригите в НС, а там ще има много обиграни депутати, как мислиш да намериш „верния път“ в такива непознати дебри?

Ама моля ти се, аз просто съм си представял как Бай Данчо Ментата ме сгащва в някое кьоше и с тия кръгли цайси ме сготвя точно за петнайсет минути. Ще го избягвам, да ти призная.

На първо място ще разчитам на моралните си репери. Ще разчитам на радарите си — те винаги са работили много добре. И много ще разчитам на опитните хора в „Демократична България“ — на Христо, на Атанас, на Шаламанов и на останалите. Те са врели и кипели, и го казвам в най-хубавия смисъл на думата. Ако няма опитни, които да ти помагат във „верния път“, нищо не става. Това е и ролята на водачите.

Социализмът се самонаричаше „Диктатура на пролетариата“. Ако трябва да определиш съвременността ни, как би я нарекъл: „диктатура на…“?

Offroad диктатура, че нали сме в OFFNews.

https://offnews.bg/