МВР, прокуратурата, КЗЛД. Колко институции пазят „Възраждане“

Kопейка, каква е твоята прогноза – твойте хора ще си фраснат ли четвърта доза?“ Думите са част от песента (предизборна, но това е друга тема) на рапъра и кандидат-депутат от „Продължаваме промяната“ Христо Петров – Ицо Хазарта.

Впрочем, добре че като кандидат Хазарта се ползва с имунитет, защото нищо чудно „по следите“ на текста му да тръгнат всевъзможни институции – от прокуратурата до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Всички те са в трескаво търсене на самоличността на източника, който е „издал“, че част от депутатите на „Възраждане“ – едни от най-агресивните антиваксърски пропагандатори по време на пандемията, всъщност са ваксинирани.

Тази строфа от песента препраща към журналистическото разследване на Мария Цънцарова за bТВ. В началото на тази година тя разкри, че близо 1/3 от депутатите на „Възраждане“ са се ваксинирали тихомълком срещу ковид-19, докато партията им организираше протести срещу ваксините.

Оттогава Цънцарова вече над половин година е подложена на натиск да разкрие източника си на информацията, уличила лицемерието на политиците. Викана е на два разпита. През юли пък прокуратурата образува досъдебно производство по главата „Компютърни престъпления“ от Наказателния кодекс. Обвинението е такова, че дава възможност журналистката да бъде подслушвана на законово основание.
В същото време Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е впрегнала всички сили да установи кой е издал ваксинационния статус на депутатите от „Възраждане“. Това се случва, въпреки че председателят на комисията призна пред „Капитал“, че въпросният ваксинационен статус не може да се смята за част от „личните данни“ на някого.

Кой е източникът?
Преди дни Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) сигнализира, че Мария Цънцарова е привикана за втори път от структурите на МВР във връзка с материала си. Журналистическата организация първа свърза разпитите с разследване, водено от държавното обвинение.

Информацията за първите проверки по случая „Цънцарова“ излезе през юли. От партията на Костадин Костадинов са се оплакали пред КЗЛД за това, че ваксинационният статус на четирима техни депутати (Николай Дренчев, Иво Русчев, Стоян Таслаков и Даниел Петров) е обявен публично. Месеци по-късно журналистката отново е търсена от МВР с искане да разкрие източника на информацията си. И в двата случая тя отказва да го стори.

След второто привикване на Цънцарова реагира и международната журналистическа организация „Репортери без граници“. Според тях опазването на медицинската тайна е легитимен аргумент, но в случая с разследването на Цънцарова трябва да се вземе предвид общественият интерес.

Колко е обществен интересът

Българските институции очевидно не споделят подобна теза. По време на заседание на Комисията за защита на личните данни по случая „Възраждане“ срещу Цънцарова“ например нейният председател Венцислав Караджов казва пред колегите си, че „не е обществен проблем, че някой се е ваксинирал или не“.

Хипотетично той щеше да бъде прав, ако „Възраждане“, чиито депутати се оказаха доказано ваксинирани, не наричаха публично ваксините „експериментални течности“ и не организираха протести пред парламента срещу имунизацията, с чиито ниски равнища специалистите обясняват високата смъртност от ковид в България.

Когато народен представител, който сам се е предпазил от коронавируса, агитира гражданите да не го правят – това е обществен проблем. В разговор с „Капитал“ Караджов призна, че „действията на партията представляват обществени действия и оттам може да се говори за обществен интерес“.

Ваксинационният статус не спада към „личните данни“

Абсурдът не свършва дотук. Караджов потвърди също, че ваксинационният статус за коронавирус не би следвало да се смята за лични данни. Той каза това в отговор на въпрос дали охранителите в молове и заведения, които изискваха от гражданите ваксинационните им сертификати, са оператори на лични данни.

Към онзи момент и Министерският съвет, и прокуратурата зорко следяха за спазването на противоепидемичните мерки. В медиите се появяваха материали за осъдени или глобени за неспазването им граждани. Включително за нарушили карантината си, което беше публично съобщаване на техния здравен статус. Тези медийни съобщения обаче не притесняваха с нищо КЗЛД.

По време на пандемията сертификати за ваксинация се изискваха за допуск до всички публични сгради. Това се случваше явно и пред всички останали, така че дали един човек е ваксиниран не можеше да остане в тайна.

Именно това беше и едно от основанията, с което информацията за ваксинациите беше изведена в отделен портал, а не се съхранява с общата здравна информация за пациента. До портала имат достъп редица лица, а последващото представяне на тази информация ставаше както в България, така и в чужбина – явно, на обществени места.

След като Караджов призна, че ваксинационният статус не може да бъде класифициран към личните данни, той обясни, че „КЗЛД няма как да накаже журналистиката, но издирва кое е длъжностното лице, дало информацията“.

В комисията са стигнали до „доктор от Велинград“, с чийто електронен подпис са се правили проверки в базата данни за ваксините. „Депутатите не са били пациенти във Велинград“, изтъкна Караджов като аргумент въпреки факта, че всички лекари имат достъп до системата. Впоследствие Караджов не успя да обясни защо, след като ваксинационният статус не е „личните данни“, комисията продължава да рови по случая.

Прокуратурата си измисли повод за СРС
За да установи източника на Цънцарова, прокуратурата пък стига още по-далеч. През юли Окръжната прокуратура в Пазарджик е образувала досъдебно производство за това, че „неправомерно е осъществен достъп до Националната здравна информационна система, като е получена информация относно лични здравни данни на физически лица, касаещи ваксинационния им статус, и случаят не е маловажен – престъпление по чл. 319а, ал. 1 от НК“.

Цитираната разпоредба от Наказателния кодекс е в глава „Компютърни престъпления“ и предвижда лишаване от свобода до шест години и глоба до 3 хил. лева. Именно размерът на наказанието може да се ползва като основание за прилагане на специални разузнавателни средства. Това на практика означава, че журналистката от bТВ може да бъде подслушвана, за да се установи кой ѝ е дал информацията за ваксинационния статус на депутатите от „Възраждане“.

Потърсена за коментар от „Капитал“, Мария Цънцарова каза само, че няма да разкрие източниците си.

„Въздържането“ наbТВ
Практиката на ЕСПЧ (делото „Гудуин срещу Обединеното кралство“) категорично приема, че „защитата на журналистическите източници е едно от основните условия за свобода на пресата“.

АЕЖ посочи и Директива на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. за защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на ЕС. „Лицата, сигнализиращи за нередности, са особено важни източници за разследващите журналисти“ и „защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, като журналистически източници е от решаващо значение за запазване на ролята на разследващата журналистика на „пазител“ в демократичните общества“, се казва в документа.

Медиата на Мария Цънцарова – bТВ, не публикува становището на АЕЖ. До този момент телевизията изглежда, че страни публично от случая, в който неин журналист е подложен на натиск да разкрие източниците си. „Практика на bTV Media Group е да се въздържа от коментар на отношенията си с държавни органи“, се посочва в становище на медиата.

Апаратът в защита на „Възраждане“
Освен че телевизията изглежда, че се въздържа и от конфронтация с „Възраждане“, впечатление прави как и държавните органи в лицето на прокуратурата и Комисията за защита на личните данни действат в услуга на тази партия.

Известно е, че прокуратурата многократно е оповестявала лични данни на разследвани, включително с видео- и аудиозаписи. Но се оказва особено чувствителна по отношение на ваксинираните антиваксъри от „Възраждане“.

А през 2018 г. КЗЛД, която сега издирва лекар, издал информация (която не представлява лични данни), е защитила действия на прокуратурата със свое становище. В него се казва, че „публикуването на лични данни на обвиняеми лица в досъдебното производство на интернет страниците на прокуратурите, както и предоставянето им на медиите за журналистически цели е законосъобразно, когато има законово задължение или е налице надделяващ обществен интерес“.

Защо кампанията на „Възраждане“ срещу ваксините не е от обществен интерес остава загадка. Както и взетата присърце от прокуратурата кауза на партията на Костадин Костадинов. Отговорът може да е сътрудничеството им, ако се съди по публичните признания на зам.-директора на Националната следствена служба (част от прокуратурата) Ясен Тодоров, че именно през „Възраждане“ е внесъл в парламента предложения за поправки в НК.

https://www.capital.bg/