Мдаа, г-жо Фандъкова! Откакто сте кмет на София, ние, софиянци позагубихме радостта от живота в хубавия и зелен някога, старинен град

Животът сутрин започва с дребните неща, г-жо Фандъкова! И ако дребните неща не са хубави, денят е непълноценен. Защото радостта от живота го прави пълноценен и смислен. Нито парите, нито кариерата, нито личното представяне. От своя живот, изпълнен с непълноценни дни е пустош. Житейска пустош. Ако ще и най-голямата работа да стане, дето си я мечтал.
Не знам как е за Вас – за 10 години кмет на София сме забелязали, че хората драстично променят не само навиците си и поведението си, но и съвсем забравят от коя точно провинция са станали столичани.
В тия светли дни, след редовния за някои българи сутрешен тоалет, излизаш навън, а там – майски рай: ни топло, ни студено. Всичко диво цъфти и зеленее. За София въздухът е направо свеж. Тръгваш да водиш детето на училище и поради липса на подходящ транспорт, палиш стария таралясник – за нов и мечти вече няма, и айде излизаме някак си из дежурните ями из асфалта на кварталната уличка със скърцане, пуфкания и тънки клетви по адрес на кварталния кмет, дето и името му не сме чули, камо ли да сме го видели някогаш. А там, представете си в 7:45 – тапа. Едвам се нареждаме в дългата цяла улица редица от нервирани шофьори. Нервим се из редицата и си подсвиркваме един на друг от безпомощност, защото зеленият боклукчийски камион решил баш по това време да събира боклука из теснотията в която от двете страни в кварталната улица са спрели коли. А беше време, когато този квартал се водеше елитен. Ама преди да нахендрят Агенцията по вземанията на съседната улица и преди да настроят жилищни сгради по на десет – дванайсет етажа като молове с недостатъчно паркоместа. В малкото останали квартални градинки вече са се огледали ония вампири от строителната мафия и въпрос на време е да превърнат някога спокойния и наистина хубав квартал в поредното презастроено градско гето.
И така, размишляваме върху живота, докато нетърпеливо чакаме боклукчийската кофа да си свърши работата, мислим за Вас, г-жо Фандъкова, в нецензурни категории и се дивим на цирка на боклукчиите, които невидели такова хорско внимание през живота си, сега подскачат сръчно с метлите и лопатите, и мятат смрадливите кофи насам-нататък.
И така, – таман 20 минути до Шипченски проход на полусъединител – на една педя от Първо районно. Първият час вече сме го изтървали в училище, защото мъдрите строителни решения из София са направили барем още 4 тапи до училището. Надяваме се поне за втория да се класираме, г-жо Фандъкова.
Не знам как стигате до работата си, г-жо Фандъкова, но за нас, софиянци, животът в столицата вече се превръща в трудно преодолим проблем. И не защото няма метро до всеки блок, а защото скудоумието да пуснеш боклучиите да чистят кофите в 8 сутринта, прави животът ни излишно труден.
А животът започва от дребните неща. Да ти е спокойно, барем сутрин, докато водиш детето до училището. Да ти е мирно и тихо нощем, а не някакви диваци да къртят мацилки с по 300 децибела и да правят безпомощни и дежурните в Първо районно и нас, невинните потърпевши на хормоналните им лудости. И не на последно място, г-жо Фандъкова, градската среда трябва да е user friendly за нас, столичаните, които си плащаме данъците, за да можете вие да раздавате десетки милиони за чистотата на града, а зелените камиони по всяко време да заедръстват движението. Навремето, в спокойните и щастливи застойни времена на соцреализма, боклукчиите излизаха в 3-4 часа из града да събират боклука, а София беше 1,2 млн. жители с циганските гета, с туристите, гостите на града и с виетнамските общежития в Красна поляна. Сега сме към 3 милиона в столицата и това не ви е родния провинциален град, в който всеки прави каквото си иска. За да се тури ред в тази столица се иска умствен и административен капацитет. Иска се кмет, който да знае как да подхване проблемите и да ги реши, а не само да разширява зелените и сините зони за паркиране. Мдаа, г-жо Фандъкова! Откакто сте кмет на София, ние, софиянци позагубихме радостта от живота в хубавия и зелен някога, старинен град.

Нора Стоичкова анализи, коментари, шамари