„Медиите трябва да бъдат съдени!…“ Тридесет и две години свободно слово?! И накрая – цензура

„Медиите трябва да бъдат съдени!…“
Започнах с „АНАЛОГИИ“ и ще продължавам, защото живеем в свят с претенции да се нарича свободен. Свят, за който наивно се борехме и гледайки го през лъскавите витрини, жадувахме да се присъединим към него… И той ни прие, с удоволствие и… презрение, с което удостояват слугите – отдели ни място в задния си двор…

Тридесет и две години свободно слово?! И накрая – цензура. Къде остана обещаният ни свободен достъп до информация?! Цензура! С това политическите ни въртиопашки, показват дълбокото неуважение и пренебрежение към народа си, смятайки го за недостатъчно зрял и интелигентен…
„Трябва медиите да бъдат съдени за престъпление срещу човечеството. Промиването на мозъци е дори по-чудовищно и от война“ Нуши Караджова /Фейсбук/

Няма да обсъждам нито силата, нито морала на медиите. Не изнасям лекции, не натрапвам мнение, нахвърлям само щрихи за размисъл.
Връщам се отново в онази 1983г., когато с активното участие на безброй медии по света, България беше сатанизирана, като държава, подкрепяща тероризма и всеки българин беше сочен с пръст, като потенциален убиец с чадър или без…
И хората вярваха!? Това е пропагандата…

Подготвяхме се за СП в Страсбург и успоредно с това за участията си във Венеция. Дни преди заминаването ме извикаха във Външно министерство, за да ми разяснят ситуацията, настроенията в Италия срещу нас и възможните провокации. Пътуваха най-добрите ни състезателки – Анелия, Диляна , Лили и ансамбъла, признавам, че бях напрегната. Успокоих се, когато ми съобщиха, че до нас плътно застава Италианският национален отбор! /Затова сега не си обяснявам поведението на латвийските състезатели, които предизвикаха отсраняването на руските си колеги./

Бих искала да разкажа за невероятния прием, за любовта и вниманието, с което бяхме заобиколени, за културната програма, която ни бяха осигурили организаторите, за съвместните тренировки… Може би в по-друго време.

С влизането в представителната зала, буквално се блъснахме в стена от звуци, посрещнаха ни със свиркане, тропане с крака, различни възгласи, клаксони и тръби… Не бяхме свикнали с това – момичетата леко се стъписаха. Шумът беше невероятен, беше невъзможно да се чуе дори тон от музикалния съпровод…
Българското знаме стоеше редом до италианското.
Участието откриха италианските момичета…

Когато започнаха нашите, в първия момент нищо не се промени, бях толкова напрегната, че не съм усетила дори, кога залата е утихнала… Осъзнах се когато изригна буря от аплодисменти и пак свиркане, тропане, клаксони, браво, бис…
Когато завърши и раздаването на автографи и автобусът потегли, шпалирът от почитатели го притискаше от двете страни и дълго го съпровождаше. Участието ни бе отразено, не мога да кажа от всички, но от достатъчно много медии и със суперлативи, както само италианците умеят. / някога ще ги публикувам./
Това е спортът. Това е заветът на Пиер де Кубертен. Спортът изгражда мостове, спортът спира войни.

Не си обяснявам, как тези извратени, мухлясали и корумпирани до невъзможност мозъци, успяха да превземат и поставят в услуга на мръсните си политически игри спорта. Що за хора могат да бъдат тези, които отнеха правото на участие на параолимпийците?
Руските спортист са наказани!
Президентът на IPC Андрю Парсънс заяви, че мерките са „най-тежкото възможно наказание“ съгласно устава на IPC. „МПК и параолимпийското движение като цяло са силно обезпокоени от грубото нарушаване на олимпийското примирие от страна на правителствата на Русия и Беларус в дните преди Игрите“.

Каква безсрамна демагогия. Има ли поне един американски спортист наказан, заради войните, които неговата родина нонстоп води?

Ще разкажа за войната в Босна. За това как с помощта на сегашния президент на ФИГ – Моринари Ватанабе, изведохме Босненския НО, изпод бомбите, как му осигурихме съвместна подготовки с Българсия и Сръбски НО…
Ще продължа…

Нешка Робева