Мистериозното изчезване на Лиляна Павлова

Цял месец вече, откакто министърът на Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова изчезна напълно от обществения живот на страната. След като през шестте месеца на усилена подготовка за европредседателство – че и половин година преди това, любимката на премиера Бойко Борисов не слизаше от ефир подобно на шефа си, сега буквално се изпари. След всекидневните й хвалби как България преди е била подценявана, но сега е с високата оценка от всички за европредседателството и вече се е доказала като добър играч на външнополитическата сцена, Лилето замлъкна от месец насам. Което е нетипично за нея.
Павлова не се е вясвала на събития и пред медии от средата на юли – последната й документирана обществена изява в качеството й на член на правителството датира от 18 юли. Тогава тя докладва последно за свършеното от нея през шестте месеца, като пак не пропусна да изтъкне как сме впечатлили чужденците – и тези от ЕС, и другите от Западните Балкани. В този ден Павлова бе привикана на изслушване пред парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, за да докладва как правителството е изпълнило заложените приоритети на страната.

Лаконични отговори

На последните няколко редовни правителствени заседания  тази устата и напориста дама, полифункционален кадър на ГЕРБ, също отсъства. Забелязвайки това, отправихме официално запитване към правителствената информационна служба със следните въпроси:
– Още ли е министър на европредседателството г-жа Павлова, и ако да – с какво точно е ангажирана в момента по своя ресор?
– Присъстваше ли г-жа Павлова на заседанието на Министерския съвет на 15 август, както и на предходните две заседания?
– Защо от близо месец г-жа Павлова не е имала официални обществени изяви като министър?
– В годишен отпуск ли е г-жа Павлова и ако да – докога?
От пресцентъра на Министерския съвет отговориха на ДУМА експресно, но твърде лаконично:
„- Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г-жа Лиляна Павлова продължава да координира въпросите, свързани с Европейския съюз, изпълнението на приоритетите по Програмата на Трио Председателството Естония-България-Австрия (01.07.2017-31.12.2018 г.), председателства и ръководи заседанията на Съвета по европейките въпроси към МС, и съгласно разпореждането на министър-председателя и договореното с премиера на Китай Ли Къцян работи по създаването на Глобален партньорски център в София в рамките на Инициатива 16+1.
– Съгласно Заповед – 0-1783 от 09.07.2018 г. на министър-председателя, министър Лиляна Павлова е в 10-дневен платен годишен отпуск, считано от 6 август 2018 г. По тази причина на заседанията на Министерски съвет, проведени съответно на 8 и на 15 август 2018 г., тя беше представлявана от заместник-министър Олег Петков. Министърът за българското председателство на Съвета на ЕС 2018 присъства лично на заседанието на 1 август 2018 г.
– Програмата на министър Павлова е изключително интензивна и всички работни срещи, които провежда или в които участва, имат единствено официален характер. Но не всички официални срещи са свързани с публични изяви.
– Министър Павлова е в платен годишен отпуск от 6 август 2018 г. до 17 август 2018 г.“.
От тези отговори личи, че действително министър Павлова напоследък е освободена от заседанията на кабинета. 10-дневен платен годишен отпуск пък означава двуседмична ваканция, но отсъствието й от обществената сцена очевидно е два пъти по-дълго.

Полифункционален кадър на ГЕРБ

„Да съм министър не е самоцел, има достатъчно работа за всички“, отговори Павлова на журналисти в края на април, запитана какъв пост ще заеме след края на европредседателството. После допълни, че до края на триото (трите поредни председателства на Естония-България-Австрия) „много вода ще изтече дотогава“. Все пак от отговорите на пресцентъра разбрахме, че докато тече и австрийското европредседателство, Павлова ще е ангажирана с ресора си. Като формална причина за това се посочва, че Лилето трябва да следи и отстоява пред австрийското домакинство приемствеността на българските приоритети – особено този за евроинтеграцията на страните от Западните Балкани (разбирай НАТО). Което вероятно означава непрестанни командировки на Лилето до Виена и до Брюксел с държавни средства, на гърба на българските данъкоплатци.
Освен любимка на Борисов, Лиляна Павлова е от полифункционалните и свръхоборотни кадри на ГЕРБ, които пасват за всеки държавен пост. Два мандата, въпреки младостта си, тя бе министър на регионалното развитие и благоустройството и умело градеше висок обществен рейтинг с каска на главата по строежите на магистрали в страната. Да не забравяме, че тя замени на поста в МРРБ новоизбрания президент Росен Плевнелиев в първото правителство на Борисов. Преди това Павлова беше само регионален заместник-министър. После обаче бе изстреляна стремглаво на политическия връх, като дори премиерът я произведе в свой заместник. Във втория кабинет на Борисов младата фурия, очаквано, пак получи МРРБ. Имайки предвид, че това е второто министерство по обем на евросубсидии след земеделското, партията на Борисов никога не го отстъпи на коалиционен партньор. А Павлова явно е най-подходяща за „правилното разпределение“ на милиардите по регионалната програма.
Отличничката в Борисовия кабинет щеше отново да получи „златната кокошка“ МРРБ и в третия управленски мандат, ако не беше избухнал корупционният скандал с Агенция „Пътна инфраструктура“. Близкият до Павлова шеф на подопечната й агенция АПИ Лазар Лазаров бе обвинен в умишлена безстопанственост в особено големи размери. Според прокуратурата, от август 2014 г. до юли 2015 г. той умишлено е ощетил агенцията с 41,6 млн. лв. при строителството на лот 1 на АМ „Марица“. Какво друго би могло да означава това, освен че милионите са се изпарили. Как и къде – не е изяснено и доказано, но самият Лазаров бе уволнен и даден на съд, а менторката му Лиляна Павлова бе „понижена“ в длъжност – в министър на българското председателство.

Министър за Западните Балкани

Два са вариантите за бъдещия висок пост на Павлова от началото на 2019 г. Първо, в началото на юли от МС плъзнаха слухове, че се гласи ново министерство за нея, през което ще минават много европари за изграждането на стратегически международни инфраструктурни проекти у нас и на Западните Балкани. Резонно името му щяло да е Министерство за Западните Балкани. Новината плъзна в сайтовете на 6 юли с уточнението, че до края на седмицата (8 юли) в МС ще бъде внесено предложение за създаване на ново министерство в България, оглавявано от Павлова. Според осведомени, идеята на Борисов била това министерство да продължи създадените досега връзки със страните от региона и политиките на България. Целият екип на сегашното Министерство на европредседателството се гласял да премине в новото. Мечтата Борисова била България да продължи да укрепва позициите си на регионален лидер пред Европа. За новото министерството от бюджета щели да се отделят над 200 млн. лв., за да се продължи със срещите и конференциите за Западните Балкани, коментираха експерти в медиите. Такова министерство обаче и досега няма.
Изказване на Борисов по темата все пак потвърди слуховете. „Това министерство ясно ще покаже позицията на България и последователната политика на ГЕРБ и България в региона, което беше оценено с отличен след шестмесеченото ни председателство от всички лидери на Европа. Лиляна Павлова се е справила отлично и затова е важно да продължим тази линия като държава“, коментира премиерът, малко преди у нас да пристигне огромната делегация от Китай.
Според запознати, всичко това се прави с цел България да стане бенефициент на всички европрограми за инфраструктурни проекти в региона, като отговаря най-вече за строежа на пътища и магистрали. За тези пари Борисов лобира пред Германия от първия ден на Българското председателство. Осведомени твърдят, че като министър за Западните Балкани Павлова щяла да получава над 10 000 лв. Всеки месец за чиновниците в министерството й щяло да има и бонуси, защото работата била много отговорна и важна, а екипът й е натрупал много опит, с който да постигне невероятни успехи за България.

Отговорник за милиардите от Китай

На 8 юли Бойко Борисов предложи министърът за Българското председателство Лиляна Павлова да поеме организацията по създаването и управлението на бъдещия Глобален център за партньорство на държавите от Централна и Източна Европа и Китай. Това обявиха от пресслужбата на правителството след разговор на българския премиер с председателя на Държавния съвет на Китай Ли Къцян. Китайският премиер пристигна за 4 дни в София, начело на държавна делегация от над 100 души – експерти от различни сфери. От пресслужбата на кабинета посочват, че по време на разговор Борисов и Къцян са подчертали „важността на договореностите в София – ангажираността на китайската страна към проекта АЕЦ „Белене“, участието на Китай в  инфраструктурни проекти, съгласието за създаването на Глобален център за партньорство на държавите от ЦИЕ и Китай и подписаните документи за насърчаване на икономическото и търговското сътрудничество.
Това засега е постът, който Бойко Борисов гласи за Лиляна Павлова, ако „не й мине котка път“. Лилето се готви усърдно за огромната си по значимост роля на разпределител на китайските милиарди за региона, пазейки нетипично за нея мълчание, това се потвърждава и от отговора на пресцентъра на МС до ДУМА. Вероятно Лилето си е взела и частен учител по китайски език за сметка на данъкоплатците…

Ростислава Иванова


Последната обществена поява на Павлова е пред парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на еврофондовете на 19 юли


Като истинска прима при закриване на българското европредседателство
Снимки БГНЕС

http://duma.bg