МОИТЕ ДЕЦА

Имам дъщеря – Куки, Калина Терзийска, която е голямо и хубаво момиче, всъщност – малко и хубаво като бонбон с карамел или нещо такова, следва медицина в университета наречен на най-великия естествоизпитател от Просвещението – Александър Хумболт. Този университет се намира в Берлин. Където можеш да си купиш парче от една Стена, която вече никой не помни. Берлин е столица на Германия, където бях преди година, пиян и тъжен, воден от две прекрасни жени – Вики и Сузане – ангелите ми, моите преводачка и издателка, които издадоха романите Алкохол и Лудост на немски. Издадоха тия мои книги на езика на Йохан Волфганг Гьоте и Хайнрих Хайне в Цюрих. Цюрих е голям град в Швейцария, където са живели Улрих Цвингли, Томас Ман, Рихард Вагнер и Владимир Улянов. Когото наричаха Ленин, но и това никой не помни. Вчера същите тия две книги – Алкохол и Лудост, заедно с Любовта на 45 годишния мъж – излязоха отново на пазара, в ново издание, вече издадени от доброто издателство Лексикон. Същото издателство, което издаде и новия ми роман Разкажи ми. На кориците на новите томчета художникът (по моя молба) е сложил репродукции на картини. На Лудост – Лудницата от Франциско Гоя; на Алкохол – Пияч на абсент от Едуар Мане; на Любовта…- Пигмалион и Галатея от Ернст Норман. Тези картини сега стоят върху моите книги и създават отделни светове в очакване някой да ги вземе и да ги погълне с очите си и с душата си. Тази сутрин едно мило момиче, след като му казах, че моите романи са преиздадени и ги има отново по книжарниците, ми написа само две думи:
Децата ти.
И след тия думи сложи усмивка. Ето така 
Аз видах какво е написала и се усмихнах. Преди да се усмихна, естествено, през главата ми прелетяха милион мисли – дълбоки и плитки, весели, и тъжни. И после и написах:
Да, децата ми!
И също сложих усмивка. Ето така: 

Калин Терзийски

Снимка на Калин Терзийски.