МОМИЧЕНЦЕТО, КОЕТО ИСКАШЕ ДА БОЯДИСВА ВЕЛИКДЕНСКИ ЯЙЦА

(Този текст е от новоизлязлата ми книга „Луди на дивана“, където има още 35 такива клинични истории от практиката на класическата психоанализа)

Своята сравнително кратка статия „Два случая на детска лъжа” („Zwei Kinderlügen”, буквално – „Две детски лъжи”) Зигмунд Фройд пише през 1913 г. Вече е публикувал някои от важните си клинични случаи – Малкия Ханс, както и случаят Шребер.
Обикновено тази статия се съчетава с други трудове на бащата на психоанализата, имащи за свой предмет детската психика, като „Детската сексуалност”, „Психоанализата и детските неврози”, „Трансформациите в процеса на полово съзряване” и т.н.
У нас тя е включена в издадения през 1994 г. сборник с трудове на Зигмунд Фройд под заглавие „Детската душа”. Присъства в неговия втори раздел „Животът на детската душа”, редом със студията за Малкия Ханс и един друг труд за насилието върху деца – „Бият детето. Принос към познанието за произхода на сексуалните извращения”.
В статията се описват два случая с пациентки-дами, които в детството си, като деца, са ползвали лъжа по конкретен повод, и това е довело тогава до тяхна психична травма.
Двата описани от Зигмунд Фройд случаи на детска лъжа са основани на един и същ комплекс, свързан с отношението (любовта) на малко момиче към неговия баща.
В първия случай, който привлича нашия интерес и заради това е включен в десетте описания на случаи от практиката от Зигмунд Фройд, се обрисуват и анализират ролята и последствията, които една детска лъжа има върху психиката на пациентката, показва уврежданията, които даже 10-15 години по-късно тази лъжа нанася, посочва проблемите, които тя ражда.
Всъщност това е клиничен случай на депресия поради детска лъжа, каквото би могло да бъде и заглавието на този 9-ти избран от мен пример от практиката на Зигмунд Фройд.
Може би на точно този случай трябва да се гледа като на своеобразен еталон в методиката на психоаналитичното лечение, виждащо като основание на редица психични проблеми в живота на човека психотравма (най-често със сексуална обагреност) от неговото детство.
Още в самото начало на статията Зигмунд Фройд прокламира, че една детска лъжа, която сама по себе си е напълно разбираема като подражание на лъжите на възрастните, „става пагубна, ако предизвика недоразумения между детето и любим човек”.
Краткото (на три страници) описание на клиничния случай е направено по неподражаем начин, притежава художествени качества и прилича на добра белетристична творба (разказ) в стила на Труман Капоти. Между другото, самият Фройд казва, че историите на неговите клинични случаи следва да се четат като литературни произведения, като романи.
В началото историята ни се поднася в сегашно време, въпреки че представлява описание на психоаналитична беседа с пациентка.
Едно седемгодишно момиченце иска да си купи бои за яйца, тъй като наближава Великден (Пасха). Моли баща си за 50 пфенига, но той отказва. После го моли за други 50 пфенига, които в училище им искат за някакъв погребален венец някому. Бащата дава банкнота от 10 марки. Детето дава 50-те пфенига на учителката, а с други 50, въпреки бащината забрана, си купува все пак бои за яйца. Скрива боите в шкафчето си. Връща на баща си само 9 марки. На въпросите му, къде са още 50 пфенига, да не би да си е купила бои за яйца с тях, момиченцето лъже, че не знае къде са, че не е купувано нищо. Но по-големият ѝ брат я издава.
Разгневеният баща кара майката строго да накаже малката лъжкиня. Момиченцето понася много лошо наказанието, което май е било прекалено сурово,. Изпада в отчаяние. Неутешимо е. Никакви милувки не го успокояват. Страда силно и продължително.
Оттук нататък малката госпожица се променя и от весела и уверена става плаха, нерешителна, притеснителна, с пристъпи на гняв. И такава остава дълги години, до женитбата си, и след нея.
След този случай, за пациентката настъпва „повратен пункт”, по думите на Зигмунд Фройд. Става безкрайно чувствителна, тревожна и мнителна. Изпитва силни отрицателни преживявания (ярост, обида), особено в случаите, когато се касае за пари, независимо чии са тези пари.
Всичко това е разказ по време на психоаналитичен сеанс на пациентка на Зигмунд Фройд, дошла при него за лечение от тежка депресия. И е част от психоаналитичното лечение, провеждано от виенския психоаналитик.
На пръв поглед случаят е ординарен и не се отличава с нищо особено; депресиите при млади съпруги съвсем не са рядкост, даже и по онова време.
Самата пациентка не е виенчанка, живее в друг град и пристига и пребивава във Виена само заради лечебните процедури при Зигмунд Фройд. Издържа я съпругът ѝ който периодично ѝ праща пари в чуждия град.
От думите на Зигмунд Фройд може да се съди, че става дума за интелигентна млада жена, която е твърде чувствителна, твърде внимателна, твърде горда и твърде ранима. Разбираме, че държи на мъжа си и на семейството си, май не работи нищо (това не е необичайно за тогава) и т.н.
Оплакванията са основно в областта на отрицателните преживявания, гневните пароксизми, съпровождащата ги тежка депресия.
Зигмунд Фройд констатира също така и особена (мазохистична) гордост по отношение на парите. Например, пациентката му предпочита да остане съвсем без пари, и даже да продаде бижутата си, вместо да напомни на мъжа си, който поради някакви причини е закъснял с изпращането на издръжката ѝ във Виена.
Тя отказва да вземе пари назаем от д-р Фройд, както той сам настойчиво ѝ е предложил по-рано.
В битието на пациентката няма нищо необичайно. Очевидно е, че става дума за християнско семейство от средната класа, за което охолството, както, впрочем, и недоимъкът, са чужди. Като малка, пациентката е имала и гувернантка, която много обичала. Самата пациентка е възпитавана строго от родителите си.
Тъкмо с гувернантката е започнала историята, предизвикала впоследствие патологичните преживявания по отношение на парите на пациентката. Това става ясно от психоаналитичните беседи.
Младата гувернантка имала любовни (и сексуални) отношения с един лекар и ходела при него, съпровождана от тригодишната тогава пациентка.
Тя вероятно е ставала свидетел на еротична близост между любовниците. Те ѝ давали дребни пари (монети) за сладкиши, надявайки се простодушно да не ги издаде.
Вероятно от ревност, предполага Зигмунд Фройд, детето нарочно си подхвърляло монетите пред майка си и тя не може да не го е запитала, откъде ги има, и не може да не е разбрала, за какво става дума.
В резултат слугинята била изгонена. Това е първото потресение в тази област за пациентката, което остава в подсъзнанието ѝ.
Това потресение се появява (възстановява се) в различни ситуации. Например, когато детето е на шест гоини, преди да постъпи в първи клас, то било помолено от една съседка да заведе до магазинчето наблизо нейното по-малко момиченце и да му купи нещо. Връщайки се с покупката и с рестото, двете деца видели слугинята на съседката, която пациентката тогава е идентифицирала със своята изгонена вече гувернантка. Заради тази причина шестгодишното момиче хвърля гнусливо парите от рестото на паважа, което тогава изглежда като доста странна и необяснима постъпка.
По мнението на Зигмунд Фройд вземането от някого и притежаването на чужди пари се вижда от пациентката като дълбоко укорим и недопустим акт, който се свързва в подсъзнанието с любовни отношения и придобива значение на сексуално отдаване.
Този подсъзнателен феномен стои в основата на последващите деформации в междуличностните интеракции на пациентката и в нейното общо психично състояние.
Той е в основата и на констатираната без никакви съмнения от именития виенски психоаналитик „дълбока депресия”.
Приложената психоаналитична терапия се свежда до анализа на спомените от ранното детство и анализ на психотравмата по Великден, свързани с либидозни пориви, насочени (като проява на Комплекса на Електра) към бащата.
Да се присвоят бащини пари за пациентката има смисъл на обяснение в любов и практикуване на любов (по примера на лекаря и изгонената гувернантка).
Родителското наказание пък символизира за нея безапелационно и презрително отхвърляне на предлаганата от нея нежност.
Зигмунд Фройд нарочно, идентифицирайки се с бащата на пациентката и имитирайки презрението на бащата, моли пациентката да не му носи цветя при сеансите. С това психоаналитикът цели освобождаване от спомени и от насложени едно върху друго силни и непонятни за нея преживявания.
В психоаналитичната терапия, осъществена при този случай от Зигмунд Фройд, се търсят и други аспекти и фактори на психотравмата (психотравмите) на пациентката в нейното ранно детство.
Например, при описанието на хвърлянето на парите от рестото, Фройд съумява да извлече от спомените на пациентката и факта, че в момента на хвърлянето на парите на паважа тя си мисли за хвърлянето на сребърниците, които Юда е получил за предателството на Иисус Христос, т.е. в травмата се появяват усилващи я асоциации, в случая религиозни, на които също следва да се реагира в психоаналитичните сеанси.
Самият психичен проблем, довел пациентката във Виена при Зигмунд Фройд, се третира и в сексуална светлина, като последствие от психотравма със сексуален (латентно инцестен) характер.
Той вижда конкретния клиничен случай като един от честите и обичайни случаи на запазване на аналната еротика и в късния любовен живот. „От този източник произтича и наслаждението от боядисването на яйцата” – заключава Фройд.
За резултатите от това лечение можем да съдим косвено от тона и стила на представянето на случая в статията на Зигмунд Фройд: те безспорно са положителни, успешни.
Депресията и странната фобия у пациентката спрямо получаването на пари са преодолени.
Особеностите на този клиничен случай в практиката на бащата на психоанализата показват още, че и зад дребните на пръв поглед факти (обикновена детска лъжа) могат да се крият бушуващи преживявания, че от тези факти години по-късно могат да произтекат сериозни психични проблеми.

Акад Петър Иванов

loading...