МУТРИ ВЪН, МУТРИ ВЪТРЕ (или Петков – възкресителят на Борисов)

МУТРИ ВЪН, МУТРИ ВЪТРЕ  (или Петков – възкресителят на Борисов)

Ялова работа – всички надежди, протести, обединения срещу статуквото отпреди две години се оказаха ялова работа.

Петков и компания върнаха Борисов и ДПС като основни трегери на властта. А твърдяха, че ще направят обратното.

Никой в цялата история на България не е бил така безмилостен към надеждата и измамените – Промяната беше само акробатично изпълнение на харвардските циркаджии. А ние такива амбулантни търговци на надежда и тука можехме да си отгледаме.

Петков и компания свършиха работа – вместо да обединят всички, които свалихме Борисов, хора, които нищо не ни разделяше и хора, които работеха тая епоха да свърши без помощ отникъде, хора, които виждаха тоталитарния характер на Борисовото управление – след победата на Петков бяха низвергнати и остракирани, остана само един малък, непознат кръг от роднини и сексуални партньори, които компроментираха всичкия труд по народното дело нещо да се промени.

Арогантно, дебилно, своеволно и налудно беше поведението на тая клика.

Борисов ще се повтори и честно казано – това е облекчение пред визията да се повтори Петков, Асен и подобни като министъра на културата.

Петков е възкресителят на Борисов, поръчковият убиец на ИТН, провокаторът към Русия и патерицата на американците, които явно пак ще заложат на по-убедителния лъжец.

Две години от живота ни мина в бой и предателства, за да получим накрая същото – от политическия шубер се показва Борисов, като втръснало ядене, сервирано от Петков и Сие, Иванов и Козилата, телевизиите и социалните мрежи и не стига друго, ами сготвено пак от Доган, притоплено под укорителния поглед на Президента.

Мутри вън. Мутри вътре. Ако сте гледали “Портокал с часовников механизъм” , в тоя филм играта “вътре-вънка” беше евфемизъм на секс и изнасилване.

Мутри вън, мутри вътре, ще потърпите още.

Няма по загубено национално време от тия две години. И няма такава нация като нашата, която всеки следващ неин избор да е все по-близо до социопатията и все по-близо до безкритичната налудност на унинието.

Аз съм бял мъж, работник, баща, християнин и българин – нямаше кой да каже тия думи и да ни извади от центрофугата на мафията.

Мафията седи непипната, а епичната битка с нея беше само един импотентен групов секс за избрани от чуждо посолство.

Така ме е било срам само на първите демократични избори, когато БСП/БКП победи категорично, докато СДС се боричкаха за първите мръвки от разлагащото се животно на социализма. Тогава трябваше да избягам, но вместо това записах в дневника си:

“The crocodiles never flies, but now and here there are flying.”

Не мога да повярвам, че се бихме за нищо.

Мартин Карбовски

https://www.lentata.com/