МЪЛЧАЛИВИТЕ ХОРА

Броят им расте повече от жертвите на страшна болест или войната.
Те живеят уединено и за смъртта им съобщава вонята , която излиза от трупа им навън от апартамента.

Мълчаливите хора общуват с ,,да , господине ,, и ,,да , госпожо, в : работата, магазина, случайните срещи със съседа.

Мълчаливите хора чуват ,,говора,, от телевизионния екран, радиото, разбират езика на цветята и кучетата, които отглеждат внимателно , спомнят си думите на лицата от снимките … Но мълчаливите хора само чуват. Те не разговарят. Имат катинар на гласа.
Потъват далеч, където никой и не предполага. Те са недостижими в посока ,,надолу,, и ,,навътре,, . Забравят добрите думи. Сетивата ги болят. Страда душата им.

Отдавна са спрели да чакат някого, даже не искат внимание.
Мълчаливитв хора са без роднини. С много близки погребани.
Често имат деца, но все едно нямат.
Не ходят на кино. Нито на дълги разходки . Не могат да плачат със сълзи.
Вътрешният им говор е спрял.

Но мълчаливите хора не вегетират. Те са самият самотен , неизказано тъжен и плашещ живот.
Мълчаливите хора не са непременно стари. В много страни едни от най-неговорящите са младите хора.
Те имат университета си, самостоятелното си жилище, работните си задачи и колелото си. Имат всичко , което им пречи да говорят.

Мълчаливите не се боят от края на живота. Очакват го всекидневно и търпеливо, без особен размисъл .
Мълчаливите хора не стигат до секс, алкохол, престъпления и безумие. Те са отвъд човешките страсти. Просто са много тъжни от живота в клетка и много уплашени от живота извън нея.
Те не вярват в никого. Освен в бога.
Нямат финансови проблеми , нито ежедневни приятелски контакти .
Не четат. Не пишат. Не рисуват. Поръчват от време на време една и съща храна. Заглеждат се в една точка в минутите на душевна умора.

Навън може да се усмихнат приятелски, но вътре сърцето им е разплакано.
Не търсят психолози , защото не могат да говорят нито за друг, нито за себе си. Защото не смеят да обвиняват.
Вечерите стоят на тъмно.
Банално прехвърлят самоубийствените си представи.
Мълчаливите хора никого не търсят. И никой не ги търси освен за сметки и пари.
Неочакваният звън на телефона ги стряска. Спят по малко и живеят на забавени обороти. Монотонно. Еднообразно. Със затихващи функции.
Мълчаливите хора са смъртно ударените от други хора.

,,Животът на механичен чук, който подлудява от безпокойство, ако няма вътрешен стабилизатор“, пише Хенри Милър ,,. Мисълта акцентира върху самотата като ГРАДСКИ ЗДРАВОСЛОВЕН ПРОБЛЕМ.

По статистически данни в САЩ, 27% от хората живеят сами, докато през 1920 броят им е бил само 5%; в Ню Йорк те са приблизително една трета от жителите.
Същата тенденция важи и за Канада и е дори още по-изразена в Европа – 58% от хората в Стокхолм живеят сами, стойност, която се счита за най-високата в Европа.

В много градове тенденцията е трайна. Австралийското статистическо бюро твърди, че ще има 1.3 млн. нови едночленни домакинства през 2025, ръст с приблизително 60%, и това може да пренасели големите градове и да повлияе на достъпа до евтини жилища.

Стела Богомилова