НАДПЛЮВАНЕ И ЦЕЛУВАЧЕСТВО

Никита Хрушчов ще се окаже прав, знаменитата му фраза за българското политическо слагачество изглежда завинаги ще запази пророческия си характер.

Ето я: „Българите все гледат да надплюнат всички, да са
най-отпред в надплюването“.

Тия думи са изречени преди около шейсет години.
Хрушчов със сигурност е имал основание да ги каже, вероятно му е омръзнало целуваческото старание на българските първенци.
Те обаче са продължили да надплюват и целуват – ей така, за всеки случай. И не са се отказали от този си навик и досега.

Обектът на ухажването е друг, но старанието е същото, макар да не е толкова явно – разбира се, като изключим две-три персони, които са обсебили телевизионните студия и никак не се смущават от срамната си роля на целувачи.

По телевизията Елена Поптодорова изглеждаше направо щастлива до пръсване.
За първи път българските власти демонстрирали „мигновена реакция и пълно съзвучие… така се създавало национално самочувствие и национално достойнство…“ – задъхваше се тя по повод антируските заявления на първите ни държавни мъже.

Дотам вече се разтегна целуваческата практика: Русия и САЩ се джафкат, а нашите пишат декларации срещу Русия – занимание, не особено подходящо за държава-мъник.
И напълно безсмислено.

Вероятно сме били пришпорени от някого.
Но въодушевлението не е добър съветник в политиката.
В конкретния случай, то събужда в съзнанието ни една тягостна картина: нашите хора са се сврели между копитата на атовете и се опитват да си придадат героичен вид, макар че очевидно ги боли от конските ритници.
Надплюването понякога изисква и жертви.

Путин, най-общо казано, предупреди американците да не въвличат България и Румъния в мераците на НАТО за Украйна.
Нашите хора – които изобщо не са страни в спора – обаче казват, че по този начин Кремъл нарушава суверенитета ни.
Били сме суверенна държава – добро утро, Истина – и имаме право да се разпореждаме със Съдбата си, както намерим за добре, колкото ритника понесем – толкова.
Ето това е надплюване – елементарно и бездарно.
Но точно това се случва.

Ако толкова пък беше неизбежно да се чуе българското фалцетно гласче, можеше да се каже нещо съвсем пестеливо: членове сме на Алианса, имаме задължения и ще ги изпълним, ако се наложи.
Толкова.

Най-разумно ще бъде да мълчим и да си налягаме парцалите.
Но няма да го направим – защото трябва да осигурим кефа на такива като Поптодорова.

А американците вече се нуждаят от по-убедителни доводи при осъществяването на всяко тяхно намерение.
Напоследък очевидно не им върви – и аферата в Афганистан също приключи срамно.
Веднъж Банън, един от „идеолозите“ на Тръмп, му казва: „Изхарчихме в Афганистан един трилион долара, за да превърнем най-добрите бойци в света в най-лошата армия на света… Афганистан ще стане Ирак на стероиди…“

Ами Русия на какви стероиди е – наясно ли са враговете й с това?

Американците очевидно имат нужда от целувачи – не баш такива като нашите, но други наоколо нямат под ръка.
По отношение на украинската криза вероятно ще си останат със заплахите.
Колкото и невероятно да изглежда, Америка е сериозно разколебана, тя е във фазата на заканите, доста театрални, и на оплакванията – примерно, руснаците/руските хакери направили Тръмп президент и др. подобни дивотии.
Обаче, каквото и да се случи, ние ще сме най-прекараните, както се полага на най-страстните целувачи.

Премиерът подхвърли, за всеки случай, че след декларациите ни срещу Русия може да имаме проблеми с газовите доставки.
И това мина и замина.

Имам подозрението, че вече сме прекарани и от македонците – и това няма да е учудващо, понеже ние търсим суверенитета си там, където изобщо го няма – а с лекота и от глупост ще се откажем от суверенитета на Миналото си и на Историята си.

На път сме да извършим поредното покушение срещу самите себе си.
Загубихме инициативата в спора с македонците.
И всички, включително и опозицията, се държат така, сякаш сме главна страна в украинския конфликт.
Това вече не е само глупаво – то е и опасно.

Към всички останали беди, из които все още някак драпаме, може да се прибави и Студа.
Навремето той беше безотказно оръжие на руснаците в борбата с агресора.

Днес руснаците не са станали по-милостиви.
Не те изчакват у дома си – а направо ти доставят студ в собствения ти дом.
***
Кеворк Кеворкян