НАИВНОСТТА И МЪЛЧАНИЕТО СА УБИЙСТВЕНИ

Колко пъти съм се изкушавала да замълча. Някак си леко да погледна настрани, когато виждам неправда. И да продължа живота си, все едно нищо не се е случило. Изкушението е голямо. И животът е толкова сложен, защо да си го усложняваме повече?

Всъщност това е най-страшното – съучастието в лъжата, в липсата на морал, в престъпното нехайство и отказ да имаме позиция. Това ни убива като народ. Убиват ни наивността и доверчивостта, че друг ще се справи с нашите проблеми, докато ние си живеем спокойно.

И мълчаливото приемане на неприемливото вече е морално престъпление. Поне за мен. Мълчахме си, когато президентът на България Желев се поклони на Ран и на Ът и прие техният престъпен план за унищожаването на България. Мълчахме си, когато народното имущество беше зверски разкъсано и разпределено между тези, които бяха подставени лица на външни фактори. Мълчахме си, когато „Отворено общество“ започна да се занимава с образованието на децата ни. Мълчахме си, когато седесарите в Народното събрание си гласуваха реституцията, от която се възползваха най-много те. Мълчахме си, когато Кунева нанесе най-големият удар на България със съгласието си с убийствените клаузи на Договора за присъединяване към ЕС.

Всичко, което се случва днес, е благодарение на това, че мълчахме. За много от нас няма проблем, че един посланик обикаля АЕЦ, БНБ, секретните служби и правителството се отчита на него. За много от нас няма проблем, че българските въпроси се решават в Брюксел и Вашингтон. Кога се примирихме с робството?

Политиката е мръсна работа. Когато се върши от мръсни хора. Които повече се гордеят от това, че са пипнали или са се ръкували с европейски или американски лидер, а не, че могат спокойно да се разходят сред българите и да бъдат поздравени от тях. Премиерът се гордее, че е говорил осем /повтарям – осем/ секунди с Байдън. Но забравя, че вече е трудно да се прибере пеша, защото българите не го искат.

Днес българите са впечатлени кой чужд политик и посланик е казал нещо за нас. Забравят, че нашите интреси са българскитее. Не американските, не украинските, не и руските или европейските. България я е имало преди ЕС, преди да бъде открит континента Америка /ех, Колумбе, защо никой не те спря/, България я е имало преди всички тези държави, които сега се опитват и на практика ни управляват. И историята на България е показала, че когато сме се съобразявали с чужди, нищо добро не сме видели.

Цялото зло идва от така наречения западен свят. Още от времето на латинските рицари, предци на днешните европейски „партньори“, които с меч са се опитали да наложат своята цивилизация в българската земя. До началото на 20 век, в Европа огромен процент са неграмотните, докато в поробена България, във всяко село има килийно училище, където българчтата с учат на четмо и писмо.

Не ми хвалете „цивилизованият“ според Вас свят. Свят на прайдове, ограничаване на свободата на мнение, свят на изкривени морални ценности, свят на деца без майки и бащи, свят на толерантност към всяко нещо, което ни убива, свят на розов фашизъм, недопускащ мнение, различно от това на господарите. Европейска ценност е свобода на словото, а в момента няма европейска държава, в която гражданите да не са преследвани за собственото си мнение, различно от стадното. Уж има свобода на придвижване, а ни затвориха дори по къщите. Уж има свободни медии, на които собствениците са едни и същи, а тезите – спускани от горе. Уж има истина, но истината е обявявана за „език на омразата“, докато всъщност евроатлатическите ценности отричат всяка една истина, която не им изнася.

Безнаказаността на удобните на кукловодите се превръща в опасност за обществото. Може Соломон Паси да обижда и осквернява българските символи и православието, но никой българин няма право да го критикува. Може тук да заявяват претенции да ни управляват чужди, но призивът, че тук е земята на българите се осъжда като език на омразата. Двойни стандарти, двоен морал, двойна истина….всъщност истината е само една. Но няма да го разберат, докато не бъдат принудени.
И тяхната храна е нашето мълчание и примирение. И докато мълчим, ще продължават да ни унищожават. Защото по-лесно е да убиеш овца, а не лъв!

Оглушително е мълчанието на българите…..

Елена Гунчева