Най-интересната ваканция

Някои медии се сетиха за годишнината, макар че се търкулнаха много годинки, откакто България бе бомбардирана на 168 места и Чърчил каза, че София ще бъде изравнена със земята и засята с картофи. Тогава бяхме деца във ваканция по никое време. Най-интересното в нашия живот. Когато с приятелчето ми Славчо намерихме писалка и Славчо я отвинти, тя избухна. Тогава нямаше „bomlets and cluster bombs“, само фугасни и запалителни бомби. Гърмящите писалки, запалки, бонбониери и детски играчки бяха световна новост. За нас децата бомбардировките бяха по-интересно приключение от игрите на гоненица и криеница. Беше подвиг да се измъкнеш от мазето, преустроено за бомбоубежище, и да зяпаш нощната феерия. Лъчите на прожекторите опипват облаците, от небето се спускат ослепителни английски флеъри на парашутчета. Денем, когато в небето бръмчаха американците, също беше хубаво. Нямаше училище, бомба го разруши, сега там е спортната палата. Родителите, приспособили металната рама на стария пружинен креват за плазове на шейна, натоварили я с покъщнина и денкове; теглят шейната ти с вълнен шал през носа и устата, седиш отгоре, возиш се и отиваш на ново място, а бабите вкъщи кълнат: „Душичките им в пъкъла да горят“.

Сигурно и Джон Милтън вярвал, че има рай и ад, щом написал „Изгубеният рай“ и още по-скучната книга Paradise Regained.

Провикнах се „Браво Сашо, ти си наш’та гордост!“ , когато проф. Александър Шурбанов преведе Paradise Lost и в салончето в София гледахме документалния запис на Би Би Си от неговото награждаване в Англия. Той, възпитан мъж, отговори: „И ти, Джимо“, макар че е бил в бебешка количка през бомбардировките.

Сега аз, невярващ и пушач, не съм сигурен дали душичката на Чърчил гори в ада, затова горя 40 цигари Marlboro в денонощието. Защото Чърчил е потомък на Marlboro (Marlborough), за когото във френската забавачка пеехме Малбрук с’ан ва-т-ан гер, Миронтон-тон-тон-тон-миронтен. Пада ми се наследствена титла виконт, но не претендирам за нея, понеже е опозорена. Когато Вермахтът прегази Франция, льо шер Антоан бил ликвидиран от Ла Резистанс като колаборационист.

Ако не бяхме обявявали война на Англия и САЩ ….

В историята няма „ако“, апострофират с тази аксиома историците. Но аз знам повече аксиоми от тях и мога да ги бомбардирам с аксиоми. Няма аксиома „Това е така, защото Англия така казва, без да го доказва“; това върви за любимите ми английски филмови фантазии за агент 007 Джеймс Бонд, не и за отравянето в Солсбъри на двойния агент Сергей Скрипал. Да си двоен е нездравословно, по-добре троен. Който е играл покер, знае защо.

Вярващите без доказателства са верующи. Да вървят в катедралата на Солсбъри. Тя е бижу на ранната готика. Мотах се там цял следобед, без да мога да реша кое е най-интересното. Един от най-старите в света още работещи механични часовници? Стрелата (the spire), която се извисява на 123 метра? Или един ръкопис на Магна Харта от 1215 г.?

Затова ще продължа, пък вий, историци, продължавайте да префасонирате историята, според както задуха вятърът.

Президентът генерал Радев каза, че политическите грешки се заплащат скъпо. Вярно, настъпи зимата на нашето недоволство след грешката да обявим война на Англия и САЩ. Но цар Борис III извърши грешката умишлено, а не притиснат от генерал Луков и правителството на Богдан Филов, учен с международна известност, който обясняваше, че е символична война. Няма символични войни: На война като на война, А ла гер ком а ла гер. София беше разбомбена от англоамериканците с варварска премиера: освен фугасните и запалителните бомби, гърмящи детски играчки, бонбониери, запалки.

Въпрос: Защо цар Борис III обяви на англоамериканците „символичната“ война, в която дадохме хиляди жертви?

Отговор: Защото щяхме да дадем повече жертви, ако той беше пратил българската армия на Източния фронт, както настояваше Хитлер.

Миронтон-тон-тон-тон-миронтен –

Виконт Джимо (майтап бе, читателю)

PS

* В Несебър рой мухи кръжаха около електрическата крушка, висяща от тавана. Три момчета сложихме стотинките си на масата. Едното момче каза 30, аз казах 20, третото каза 50 и прибра стотинките, понеже мухите се оказаха 47, когато ги изловихме с ръце и ги преброихме. Сутринта радиоточката ни събуди с траурния марш на Шопен и каза, че цар Борис III умрял. Когато отидохме на дюните, видяхме климатична аномалия. Морето като огледало. Невиждано безветрие. Ни една медуза в прозрачната вода. Една гемия стоеше незакотвена с увиснали платна „като нарисувана“ . Така пише в The Rime of the Ancient Mariner by Samuel Taylor и когато Малкълм Брадбъри измисли курсовете по creative writing го даваше за пример. Сега и в България има курсове по creative writing за бъдещите графомани.

* Вместо Чърчил Шекспировият актьор Алек Гинес казал пред микрофоните на Би Би Си „мога да предложа единствено пот, кръв и сълзи“

* Но че София ще бъде изравнена със земята и засадена с картофи го каза Чърчил, когато слухтях пред телефункена с разлети къси вълни

* Заглавието „Зимата на нашето недоволство“ на Стайнбек е от Шекспировата драма „Ричард Трети“

* „Вярващи или верующи“ не са мои думи, а на Петър Увалиев, когато той дойде в България по случай …забравих случая. Питахме се дали е за вярване „българският чадър“ или е като „българската следа“ в покушението срещу папата. За „чадъра“ още хора вярват, макар че англичаните станаха the laughing stock (за посмешище) с отравянето на Сергей Скрипал. По ги харесвам, когато правят филми за Джеймс Бонд.

Димитри Иванов

http://segabg.com