НАМЕРЕНИЯТ САШКО СТРАДА ОТ ДЕТСКИ АУТИЗЪМ ВИЖТЕ ЛЕКЦИЯ ЗА АУТИЗМА ОТ МОЯ БЕЗПЛАТЕН ДИСТАНЦИОНЕН КУРС ПО СПЕЦИАЛНА ПСИХОТЕРАПИЯ ВЪВ ФЕЙСБУК

Курсът включваше 50 лекции като тази, и в него участваха 7600 курсисти, включително около 800 емигранти българи от 42 страни по света. Излезе и книга с лекциите.
Ето линк за ФБ групата, запишете се, сега там водя курс по психоанализа:
ДЕТСКИ АУТИЗЪМ
Това страдание е едно от най-вълнуващите обществото психични проблеми.
Освен като детски аутизъм то е познато още и като инфантилен аутизъм.
В Интернет форумите стои на едно от първите место по обществен интерес.
Това е така, защото детският аутизъм е най-тежко психично разстройство, засягащо децата.
В МКБ-10 страданието е в рубриката за аутичните и генерализираните разстройства и е с шифър F84.0.
От него страдат твърде много деца пряко, като пациенти, а освен това се явява сериозен проблем за много повече хора, които по косвен път (като родители, например) са засегнати от детския аутизъм чрез страданието на своето дете.
От една страна детският аутизъм се идентифицира като тежко нарушение на развитието (pervasive developmental disorders), а от друга се счита за форма на детската шизофрения .
Самото понятие аутизъм (от гръцкото αυτος – сам) означава затвореност в самия себе си.
Същността на разстройството е в това, че страдащият е изолиран и отчужден, нарушени са комуникациите и социалните му отношения. И във връзка с това има странни и необичайни интереси и патерни на поведение.
Странното в това разстройство е ранното му начало – обикновено до третата година (най-често между 12-тия и 18-тия месец) симптомите са налице, което говори за вродени детерминанти на страданието. Често тези симптоми не се забелязват или се игнорират от родителите.
.
Разпространеността на страданието детски аутизъм е твърде висока – от 15 до 20 случая на 10 000 деца, 1 на 500 деца, а ако за критерий се вземе и съпровождането на това страдание от умствена изостаналост или от друга форма на разстройство, свързано с аутизъм, числото нараства поне няколко пъти.
Според мен може да се говори за около 1% разпространеност сред децата, значи едно дете на всеки 100 деца.
При момчетата аутизмът се появява 4-5 пъти по-често, но при момичетата протича в значително по-тежки форми.
Няма фрапираща разлика в разпространеността на страданието при отделните слоеве на обществото, но все пак случаите в по-ниските обществени пластове и в ъндърграунда са повече.
Признаците на страданието са следните:
.
• Детето се държи, сякаш че е със сетивни недостатъци. В определени моменти като че ли не вижда, не чува.
• Налице са проблеми с вниманието. То не може да бъде насочено и не може да бъде задържано върху даден обект.
• При разговор аутичното дете не обръща лицето си към този, който му говори, и не го гледа, както е обичайно при нормалните деца.
• Аутичното дете не показва силна обич към родителите си (към майка си), противи се на физическия контакт, дърпа се от прегръдката и т.н.
• Не си играе както останалите деца с играчките. А ако си играе, го прави по необикновен и неестествен начин.
• Налице са проблеми в речта: папагалски повторения, примитивност, нарушения в рецептивната реч, бедност на речниковия фонд и т.н. В по-тежките случаи е възможно речта изобщо да отсъства като функция. Повече от 50% от аутичните деца никога не се научават да говорят нормално.
• Налице са хиперкинеза, агресивност и гневни избухвания. Много често детето изразява своите желания, своя протест само и единствено с плач, викове, жестове и др.
• Отсъства спонтанното ролево идентифициране. Аутичното дете е със социална скованост и неадекватност.
• Специфична привързаност към необичайни и нефункционални постъпки (и ритуали). По-голямо внимание към частите и детайлите на едно нещо, отколкото към него като цялост.
• Моторен маниеризъм, повтарящи се странни действия и движения.
• Детето не иска и не може да си играе с други деца. Може да бъде въвлечено само в най-прости игри от типа „Дай – вземи”. Липсва социо-емоционална взаимност с връстниците. Липсва спонтанното търсене на общата радост.
• Висока конфликтност по отношение на всички наоколо, включително и с родителите (с майка си). При тези деца има особено настояване нещата да си остават винаги едни и същи. Ако това не се осъществи, може да се реагира с голямо раздразнение, гняв или с паника.
• При аутичното дете има проблеми със самообслужването, с хигиенните навици и др.
• Съществуват проблеми с инстинктите за самосъхранение и безопасност. Често болевият праг е понижен, което води опасности при самонаранявания (блъскане на главата, хапане, скубане на коса) и др.
• Налице е слаба диференциация на родствениците. Например, аутичното дете може леля си да нарича мама, чичо си – татко и т.н. Слабо и трудно разпознава близките и познатите хора.
• Аутичните деца изостават в ръста си, но, общо взето, са с приятна външност и др.
.
Диференциалното диагностициране трябва да отчита близостта на страданието до детската шизофрения, при която, за разлика от аутизма, има халюцинации, пристъпи, а освен това започва не по-рано от петгодишна възраст.
Аутизмът трябва да се диференцира още от някои речеви разстройства, от афазия, от проблеми на слуха, от регресивната психоза, психосоциална депривация, социофобия и др.
Протичането и прогнозите на страданието изглеждат така: при болшинството от пациентите с течение на годините и при съответна терапия има постепенно подобряване на състоянието на пациента.
Възможно е в пубертета някои проблеми (например, хиперактивността, самотравмирането и др.) да се усилят.
Някои от особеностите на поведението на аутичния пациент (например, тревожност, стереотипни телодвижения и др.) могат да се запазят дълги години.
.
При определени пациенти се развиват обсесивно-компулсивни ритуали, речеви персеверации (повторения), склонност за разговаряне със себе си и др.
Само около 1-2 % от болните достигат до нормалност и не се различават от психично здравите си връстници.
В 10 % от случаите има положителни резултати, близки до нормалните, въпреки че много от проблемите (например, в речта, в комуникирането и др.) остават все същите.
При 20% от случаите има някакъв малък удовлетворителен резултат с прогрес в ученето и в социалната област.
Но в голямото болшинство от случаите (70%) резултатите са лоши и прогнозите са неутешителни и даже обезсърчаващи. Налице е изоставане в развитието, регресия, агресивни прояви, прояви на автоагресия, умствени проблеми, шизофрения и др.
Тук искам да подчертая, че е напълно възможно да се постигнат известни добри резултати при интензивна терапия в детството, но по-късно в пубертета нещата пак се влошават.
Естествено при тези пациенти необходимостта от специални грижи е голяма; грижите са наложителни.
Аутизмът, уви, за много от пациентите фактически е хронична и неизлечима болест. По статистически данни могат да се очакват някакви положителни резултати (някаква степен на адаптация) при по-малко от една четвърт (22-24%) от лекуваните интензивно пациенти.
.
Психотерапевтът, заел се с помощ на аутични деца, трябва да отчита факта, че прогнозите за развитието на страданието и успешността на терапията са по-добри при пациенти с по-висока интелигентност.
Причините за детския аутизъм са много разнообразни и недостатъчно изяснени.
Счита се, че при етиологията на детския аутизъм действат генетични фактори. Вероятността двама члена на едно семейство да са болни от аутизъм е близо 100 пъти по-голяма от случайната вероятност.
Членовете на семейство, в което има аутично дете, са с дефицит на речеви и комуникационни навици по-често от обичайното.
Съществуват данни за това, че при аутичните деца по-често, отколкото при нормалните, се наблюдават пренатални проблеми.
Също така се приема, че в основата на аутизма могат да стоят нарушения на развитието на мозъка на детето.
Високото равнище на социален стрес или на стрес, свързан с обстоятелствата и условията за живот (липса на жилище, безработица и др.), също са фактори за страданието.
.
Някои специалисти, адепти на когнитивните психологически парадигми, приемат, че особена умствена слепота стои в основата на детския аутизъм.
Има мнения, не знам дали са меродавни, че родителите на аутичното дете са хладни и отчуждени (refrigerator parents), че рядко сред тях се срещат истински добросърдечни хора.
Аутизмът се свързва от някои автори и с абстрахирането на родителите спрямо детето и нежеланието от тяхна страна въпросното дете въобще да се роди.
Искам да подчертая, че аутичното дете не се е самоотстранило от околните и от света, не го е напуснало, както обикновено се приема в лаическите среди, а то поради определени причини просто никога не е било вътре в социалния свят.
Психотерапията на аутизма се подчинява на принципа „Различни деца – различни методи на лечение”. И това е главно заради големите разлики в симптоматиката, в причините и в патогенезата на страданието.
Бихме препоръчали следните психотерапевтични методи…
.
Този текст е от моята книга “Психотерапия при възрастови кризи, болести и инциденти”, ИК “Ахат”, 2021 г.
Препоръчаните от мен психотерапевтични методи там за лечение на аутизма са общо 12, включително аугментативна комуникационна методика, Тренинг на Кетел, методи на отрицателна подкрепа, Young Autism Project, адаптационни методи и др.
Търсете моите книги в сайта:
Акад. Петър Иванов