НАМЕРИ ЛИ СИ МАЙСТОРА… МАЙСТОРА

Защо не почистихте Бузлуджа бе, мои „мъжки момичета“.
Сега след вас ще трябва да чистим…

От Евгени Минчев
/лично мнение/

Посегнаха на Майстора, за радост, не съвсем майсторски. Да кажа ли, че Майсторът си намери… майстора? Не, не си го е намерил, намериха си майсторите онези, дето опитаха да окепазят творчеството и реномето му. На тях се падна зловонието след този опит за подмяна на едно традиционно и фино изкуство , каквото е това на самородния художник. Аз не искам да определям кой как да се чувства, дали някогашен мъж е вече жена или обратното. Изкуството да си носиш с достойнство пола или усещането за него е в дискретността и в неподмятането му по хумористичен начин. Усещането за кич и изкуство е също лично и за това също никого не мога да виня. Споделям човешкото си мнение и също бих приел „камъни в моята градина“.

Чудя се, как съжителстват багрите на именития художник с „нанесените“ отгоре им полови противоположности? Хазната е била щедра към тази идея и може би трябва да замълчим. Аз не харесвам и творенията на Кристо, но те са придобили гражданственост и всеки спор относно това би било спор със стена. И резултатът е най-много да бъдем… „опаковани“ от храчките на последователите му. Мисля си, макар да не желая финансиране, дали да не махна на фотошоп единият от братята Кирил и Методий и да се опъна до него, в чест на тази прохождаща традиция, летяща с криле на фламинго /гаджето пита фламинго и хламидия едно и също ли е/. Не, не е едно и също ама си приличат по някои показатели вече. Нейсе. Та мисля да се опна до Методий, белким поколението ме запомни като книжовник, като един брадат многовековник, който на „вси славени“ книга е дал да четат.

Защо, бе мамини сладки, не отидохте на Бузлуджа да почистите настоящото, затрило толкова много история там… Ами, то… много път сигурно ще кажат. Аз пък ще кажа- момичета, мъжката! Ще ми се да вярвам, че има малко мъжественост под тези рокли. Много от вас, изтъкват помощта на държавата за проекта „Майстора“, майсторски изпълнил онлайн пространството, надявам се, не и умовете ни.

Десет хиляди лева са комай една софра мангизи, мили хора, важното е че кокаляците от тази трапеза ще вонят дълго.Може да е творба на 1 човек