НАРОДОПСИХОЛОГИЯ НА БЪЛГАРИНА…

Колкото и да се опитваме да се правим на велики, редовият обикновен човек не се интересува от възвишеното, нито от свободата, нито от демокрацията, нито от някакви общочовешки ценности. Неговият свят стига до стените на къщата му, дори да пътува, дори да е образован, обикновеният човек рядко се вълнува от нещо извън малкият му затворен свят на съществуване.

Не се интересува от цената на петрола на световния пазар, нито от фондовите борси, нито от законодателството на Европейския съюз с изключение на случаите, когато има „келепир“ от него, не се интересува от външната политика…
И проявява интерес и инициативност единствено когато големият лош свят влезе в капсулирания му животец и му наруши зоната на комфорт.
Това е истината. 90 % от хората живеят за себе си, интересуват се само от себе си и съзнанието им стига само до оградата. Така е било, така е в момента и така и ще бъде.
От какво се страхува българина?
Той се страхува да не обеднее, да не остане без работа, да не загуби дома си, жена си, семейството си, да не се разболее, да не бъде ограбен. Държавата го интересува само дотолкова, доколкото му осигурява сигурност, пазар на труда, сигурност, че няма да загуби имуществото си, образование и здравеопазване. И административни услуги.
От там нататък – черна дупка, българинът не се интересува, освен като възможност да попсува и да пописва във Фейсбук, след което да си налее една ракия и да каже на света: „Сички са маскари!“ И оставя светът да се случва…
Българинът обича да се вълнува без много адреналин. Да повика, да повика, да попсува, след което да се свие в капсулата си и да мисли как да оцелее и как да прецака съседа си.
Българинът е индивидуалист. Но не в смисъла на мислещ човек, с характер, а на такъв, който никога и при никакви условия не би се съюзил с друг българин, освен разбира се, да направят номер на някой трети.
Българинът обича да гледа сеир! Обикновено сеирът е свързан с нещастието на други българи!
Българинът мрази интелигенцията. Не ги усеща като част от народа, а много е важно всеки да е народен човек, нищо, че може да има няколко научни титли и да знае пет езика, много е важно да не се прави на важен и да говори на диалект и да псува на майка. Иначе не го признаваме!
Затова и сме тук. Днес вече почти няма кози и овце във Фейсбук, дори публикациите за предателите намаляха. Върнахме се на кученца, сърчица, голи мацки и пожелания сутринта, обяда, следобяда и вечерта да са ни прекрасни – по няколко пъти на ден! Това кефи!
Така че – най-умните и мислещи българи да бъдат обесени на най-близкото дърво, за да служат отблизо на Тангра! Така де, традициите трябва да се спазват. Те ни правят българи!Е

Елена Гунчева