НАСТЪПВА ВРЕМЕТО ЗА НАЙ-ТРУДНИТЕ РЕШЕНИЯ

 

Борбата с Ковида няма да приключи скоро. Вероятно е трае дори десетилетие.
Той успешно унищожава човешката популация. Никакви статистики не са в състояние да представят мащабите на бедствието, Дори и тези от демократичния свят не са пълни, защото истинският показател не са умрелите от Ковида, а свръхсмъртността, която в ЕС е около 15%-20% и дори повече за някои членки за миналата година (2020) спрямо по-предишната (2019).

Освен това първичната статистическа информация от много правителства в третия и четвъртия свят е неточна и изсмукана от палците. Само идиот би повярвал, че ако в Швейцария досега болестта е отнесла 1 на всеки хиляда души, в САЩ, Англия, Италия, Белгия – 1 на всеки 450-500, то например в една Индия е взела в отвъдното само една трета човек на 1000.

А в Китай според комунистическата партия и нейната пропаганда е умрял само 1 човек на всеки 310 466 души от населението. (в момента дори по официалните данни в Китай 6 млн. души в три града са под пълна карантина със забрана да напускат дори домовете си освен до близкия магазин, като в тази сметка не са включени блокираните селски райони в 11 китайски провинции).
.
Китай или Индия все пак са не са държави от третия и четвърти свят, където разни режими мажат още-скандално статистиките и не им пука въобще за умрелите. В този трети и четвърти свят дори и да искат, няма как да знаят колко са действително засегнатите и отнесени от пандемията: липсва медицински персонал освен в най-големите градове, липсва инфраструктура, липсва логистика, в редица от тях дори статистиката като наука, организация и институции едвам-едвам прохожда.

Някой ще се довери ли на официалната статистика, че например в едно Бурунди (крайно недоразвита държава в Африка) досега са умрели само трима на всеки милион от населението (38 мъртви при 12 млн. население) или едва 249 души всичко на всичко в над 25-милионния Нигер?!
––––––––––––
Показателят за България вчера достигна 1 умрял от Ковид на всеки 290 души население. Това е официалната статистика за Ковида. (при свръхсмъртността досега и по неокончателни данни – 1 на 190)
Но все пак ние се водим страна от първия свят по своето развитие и реално е така въпреки окаяното ни положение.
–––––––––––––
За многолюдния трети и четвърти свят, където огромната част от населението е под границите на бедност, която не можем дори да си представим, а една трета от него и повече – на ръба на оцеляването и отвъд, този показател е далеч по-стресиращ – 1 на 100, а може и по-малко съотношение. Следователно в планетарен мащаб вече може да се говори за много десетки милиони мъртви, възможно е дори и за 100 млн. досега.

Това е едната страна на монетата. Тя показва, че пред пандемията няма и няма да има никакви спирачки в този трети и четвърти свят. Тя тепърва ще се разраства там, което отново през тази зима ще започне да поставя на колене световната икономика и ще доубие тамошната.

Там, в онзи свят Ковида не може да се овладее по никакъв начин, там той ще се множи и плоди, ще ражда нови щамове като А.30 от Танзания или задаващия се ипсилон вариант, които трудно или въобще не ги ловят каквито и да е ваксини. В онези държави каквото и да се прави, при недоразвитостта им, местната олигархия и корупция, неефективнотта на управленията и режимите ще трябват десетилетия, за да се изгради що-годе някаква приемлива система за здравеопазване и защита от пандемии.

Време е вече това да се разбере от световните елити.
Идва моментът за големите и най-трудните решения. Колкото и човеконенавистно да звучи, дошло е времето му всеки да се спасява самостоятелно. Колективното световно, общопланетно спасение засега, а и дълго занапред ще е невъзможно.

Новата вълна от заболявания показва, че ваксините в развития свят овладяват засега смъртоносното й цунами, но не могат да спрат прииждащата вирусна напаст. А на дневен ред зад Делтата са се подредили нови и далеч по-опасни, заразни и смъртоносни щамове, срещу които дори модификациите на Модерна, Пфайзер, Янсен и т.н. няма да работят. Тепърва ще се срещаме с нови вълни, а шансът те да са цунами, нарасна твърде много.

Ако развитият свят не се погрижи за себе си, ще го последва съдбата на неразвития, където предстоят хаос и анархия, повсеместни вълнения и изстъпления, разпад на държавността в редица страни.
_________________________________________________
Реално има едно-единствено работещо решение: временно пълно затваряне, възможно най-твърд и безкомпромисен локдаун в развития свят за изчистване на вътрешните случаи и тотално затваряне за няколко години занапред на външните му граници за каквото и да е свободно пътуване. Епидемиологичен контрол по цялата дължина на тези граници, не само равен, а и по-висок от желязната стена при комунизма. Заедно с голяма ефективна система за борба с пандемията вместо сегашните доста хаотични и непоследователни мерки.

Всички разбираме, че това ще бъде и изключително тежък удар за икономиката, но нокдаунът върху нея все пак ще е по-лек, отколкото сумарния нокаут, който иначе нанася пандемията.
Ако се погледне еволюцията на вируса и неговото разпространение въпреки досегашните мерки, вече отчетливо се очертава тенденцията и скоростта й, с която ни води към катастрофа.
__________________________________________________
Каква система да се направи?
Знае ли някой?
Да!
Онази, която съществува в Тайван, където досега не е имало национален локдаун, където животът продължава да си тече нормално въпреки голямата гъстота на населението и спецификата на климата.
*** Население 23 милиона. Гъстота на населението: 652 души (по този показател заедно с палестинската автономия и Ливан е лидер в света, като се изключат десетина малки острови).
Общо 16 400 случая, починали 1 човек средно на 28 571 души. Вчера в Тайван имаше 5 заразени, завчера – 6, по-завчера – 8, ро-по завчера – 4 и т.н.
Единствената по-сериозна ситуация започна от 10 май , достигна до над 500 заразявания всекидневно в края на май и бързо беше овладяна – от средата на юли отново има по не-повече от десетина заразени на ден.
Давам поста, който публикувах точно преди една година за ефективността в борбата срещу пандемията в Тайван.

Във време на война някои демократични права се замразяват. И срещу това не се роптае. Макар че не си го признаваме, във война сме – общопланетна и за първи път в борба срещу много ефективно оръжие за масово поразяване. Само с убеждаване война не се печели – губи се!
Илюстрация за губенето е например България.
.
*** Бел.: още сега развитите държави трябва да започнат да подготвят аварийни екипи за затваряне на АЕЦ-ове в третия или четвъртия свят, например онази в Бангладеш, ако се стигне до повсеместен социален разпад там. Не ни трябват нови Чернобил-и.

Григор Лилов